Категория: Uncategorized @bg

40 на сто от българските компании с песимистични очаквания за 2023 г.

40 на сто от българските компании имат песимистични очаквания относно българската икономика през 2023 г. Почти 26% смятат, че следващата година ще е по-добра, а за останалите, че няма да е по-различна от изминалата 2022 г. Това показват данните от анкетно проучване на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), проведено в периода 1-19 декември сред 864 микро, малки, средни и големи компании.

На фона на тези очаквания едва една трета от анкетираните са заявили, че планират да наемат нови хора. Най-висок е делът на предприятия, малко под 40%, които са посочили, че е възможно да се наложат съкращения на персонала.

Въпреки трудностите, които очакват, българските работодатели планират увеличение на заплатите. За 66 на сто от участвалите в проучването планират ръст на възнагражденията е с до 10%. По-сериозно увеличение на заплатите пък планират други 16 на сто.

Всеки 9 от 10 предприятия са раздали и коледни бонуси или „13-та заплата“ на служителите си.

Съдът отмени Постановление № 419/17.12.2014 г

Съдът отмени Постановление № 419/17.12.2014 г. на Министерския съвет на Република България за определяне на нови размери на минималната работна заплата за 2015 г.

Със свое решение от 19 май 2015 г. Върховният административен съд (ВАС) отмени Постановление № 419/17.12.2014 г. на Министерския съвет на Република България за определяне на нови размери на минималната работна заплата (МРЗ) за 2015 г.(обн., ДВ. бр. 105/2014 г.).

Делото беше заведено от национално представителните работодателски организации Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК) и Българска търговско-промишлена палата (БТПП).

Основен мотив на жалбоподателите за завеждане на съдебния иск е непровеждането на задължителната по закон съгласувателна процедура в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Кодексът на труда предвижда задължителни консултации в рамките на НСТС, което според ВАС е част от процедурата по създаване на съответния нормативен документ. Върховните съдии подчертават, че обсъждането на правителственото постановление за нов размер на МРЗ в Комисията по доходи и жизнено равнище към НСТС не освобождава Министерския съвет от задължението да проведе консултации в рамките на съвета.

ВАС приема за основателно възражението на жалбоподателите, че обсъждането на проекта на Закон за държавния бюджет е съотносимо само към размера на МРЗ на държавните служители, но не изобщо към размера на МРЗ за страната. В този смисъл, според съда, проведените консултации по Закона за държавния бюджет не заместват изискването за консултиране и на ПМС №419/17.12.2014 г.

„Обстоятелството, че МС не е длъжен да се съобразява с изразеното становище на работодателските организации, не означава, че не трябва да спазва процедурата по приемането на подзаконовия нормативен акт, а тя не подлежи на разширено тълкуване от страна на издателя на акта, а се спазва стриктно така, както е предвидено от законодателя“, пише още в мотивите на ВАС.

Върховните съдии считат, че несъгласуването на проекта за постановление е съществено нарушение на административно-производствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на ПМС №419/17.12.2014 г.

Решението на ВАС подлежи на обжалване пред 5-членен състав на ВАС в 14-дневен срок.