Препоръки на АИКБ по проекта на държавния бюджет на Република България за 2024 г.


Във връзка с предстоящото представяне на проект за бюджет на Република България за 2024 година представяме на Вашето внимание

ПРЕПОРЪКИ

НА АСОЦИАЦИЯТА НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

ПО ПРОЕКТА НА

ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2024 Г.

Законът за държавния бюджет е фундаментална законодателна норма, в която намират отражение възприетите от парламентарното мнозинство и излъченото от него правителство политики в различните сфери на обществено - икономическия живот и по отношение на функционирането на държавния апарат. Държавният бюджет е финансов инструмент за правене на политики и постигане на цели от общонационално значение. От тази гледна точка Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) представя своите препоръки към проекта на Бюджет 2024 г., с цел осигуряването в неговата структура на финансирането на политики за подобряване на бизнес средата и осигуряване на икономически растеж на България.

Tенденцията за растеж на българската икономика трябва да бъде подкрепяна посредством инструментариума на фискалната политика.

Към настоящия момент Министерство на финансите не е представило проект за бюджет на Република България за 2024 година. Публикувана беше само пролетна макроикономическа прогноза и актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г., от която можем да направим предположения за основните допускания за макроикономическите показатели, които ще бъдат заложени в макрорамката на бюджет 2024. Предвид на предстоящите местни избори в края на октомври и началото на ноември 2023 г. и предвид на решението на Народното събрание за удължаване на срока за внасяне на проект на Държавния бюджет до 15 ноември 2023 г. отново вероятно в рамките на една седмица законопроектът ще бъде обсъден в Комисиите към НСТС и в НСТС, ще бъде приет от Министерски съвет и ще бъде внесен за обсъждане и приемане от Народното събрание. Това създава общо впечатление за липса на прозрачност относно проведената бюджетна процедура, поради кратките срокове, възпрепятстващи ефективното обществено обсъждане на параметрите на държавния бюджет и подкрепените от него политики.   

Поради гореописаните времеви ограничения препоръките на АИКБ по темата отново се налага да бъдат базирани на този етап единствено на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023 – 2025 г. и пролетната макроикономическа прогноза за 2023 година относно предвижданите параметри на Бюджет – 2024, както и на резултатите от проведена анкета след членовете на АИКБ за очакванията на бизнеса за следващата година. Подобен подход е натоварен със значителни рискове, но ние изготвяме тези препоръки от позицията си на водеща работодателска и бизнес организация, надявайки се да бъдат ползвани като основа за подобряване на бизнес средата. Членството на България в Шенген, Еврозоната и ОИСР е основен приоритет за страната ни и националният бюджет на Републиката трябва да създава условия за  постигането на тази цел.

1. През първото полугодие на 2023 г. наблюдаваме растеж на българската икономика.

През второто тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 1.9% в сравнение с второто тримесечие на 2022 г. и с 0.4% спрямо първото тримесечие на 2023 г. по сезонно изгладени данни. Министерството на финансите очаква икономическият растеж на България през тази година да бъде 1,8%, a очакванията за ръста на БВП през следващите две години са съответно в размер на 3,3% през 2024 г. и 3.2% през 2025 г. като основен принос за растежа през следващата година ще има вътрешното търсене (потребление и инвестиции).

Европейската комисия (ЕК) прогнозира 1.5% икономически растеж на България за настоящата и 2.4% за следващата 2024-та година.

Асоциация на индустриалния капитал в България предупреждава, че през 2023 г. българската икономика ще реализира намален икономически растеж, който се дължи на влошена икономическа обстановка следствие на намалена стопанска и инвестиционна активност в България и в държавите основни търговски партньори на страната, повишаващо се общо ценово равнище, увеличаващи се лихвени проценти и други фактори.

Асоциация на индустриалния капитал в България смята, че българската икономика е възможно да нарасне през 2024 година между 1.5 и 2.0 %.

Забавеният темп на ръст на българската икономика ще се дължи предимно на цикличност, забавяне на европейската икономика и оттам - влошени условия за българския износ, задържане на потребителското търсене в реален размер заради висока инфлация и недостатъчно високо ниво на инвестициите в страната. Забавеният темп на растеж се дължи също и на задържащите фактори на вътрешната среда, произтичащи от твърде бавното и пасивно провеждане на редица политики и реформи в сферата на пазара на труда, пенсионното осигуряване, трудовомедицинската експертиза, съдебната система, административната реформа и електронното управление, сигурността, енергетиката, образованието. По тази причина АИКБ препоръчва Бюджет - 2024 г. да бъде изготвен така, че да осигури инструменти, стимули и условия за ускоряване на така нужните реформи в редица сектори.

Прогнозираният ръст на БВП може да бъде постигнат, а и надхвърлен, ако правителството насочи системни усилия за решаване на основния проблем на бизнеса, възпиращ увеличаването на производството и износа, а именно – липсата на квалифицирани и производителни човешки ресурси. Планирането и ефективното изпълнение на адекватни мерки за активиране и включване в пазара на труда на неактивни и продължително безработни лица, както и облекчаване и улесняване на вноса на работна ръка от трети страни ще допринесе за насърчаване на производството и износа и за увеличаване на вътрешното потребление. Както и ако бъде ускорено инвестирането на финансовите средства, предвидени в Националния план на възстановяване и устойчивост, Програмите и фондовете, финансирани със средства от Европейския съюз.

Този ръст би било възможно да се изпълни и ако не се случат следните неблагоприятни събития:

  • Извънредни външнополитически или външноикономически събития;
  • Политически или банкови кризи в България;
  • Влошаване на външните условия за българския износ;
  • Нов срив на инвестициите.

Резултатите от анкетата сред членовете на АИКБ показват по-скоро песимизъм по отношение на растежа през следващата година. Данните показват, че 4/5 от анкетираните очакват продажбите да намалеят или да останат на нивото от 2023 г., а по отношение на финансовия резултат 43% от анкетираните смятат, че през 2024 г. той ще намалее спрямо финансовия резултат през 2023 г., 33% смятат, че ще се запази на същото ниво и само 24% са оптимисти, че финансовият резултат през 2024 г. ще е по-добър. 4-ма от 5 от анкетираните предприемачи очакват през 2024 г. износът да намалее или да остане без промяна спрямо 2023 г. Показателни са и очакванията, свързани с вътрешната инвестиционна активност – 43 % от членовете ни обмислят да запазят инвестициите на нивото от 2023 г., а 29% от тях смятат, че размерът на инвестициите през 2024 г. ще се намали спрямо 2023 г.

2. АИКБ продължава убедено и последователно да подкрепя данъчната стабилност при ниски равнища на данъчните ставки и без изменение на равнищата на осигурителните вноски за 2024 година. Ние оценяваме данъчната стабилност и предвидимост като един от основните фактори за благоприятна бизнес среда, за привличане на инвестиции и за осигуряване на условия за икономически растеж.

Правителството трябва да продължи борбата със сивата икономика и контрабандата. Постигнатите досега резултати трябва да бъдат стимул за изпълнителната власт за по-нататъшно ограничаване на данъчните измами, икономическите престъпления и неформалните практики. Изсветляването на икономиката е инструмент за увеличаване на бюджетните приходи и подобряване на бюджетното салдо.

Ефективен инструмент за повишаване на бюджетните приходи е и приватизирането на миноритарни дялове от държавни компании посредством тяхната продажба на Българска фондова борса.

3. АИКБ одобрява и подкрепя тенденцията за поддържане на нисък дял на средствата, преразпределяни от държавния бюджет. Асоциацията на индустриалния капитал в България неизменно остава на позицията, че ограничаването на преразпределението през бюджета е важен стимул за повишаване на ефективността на държавната администрация и има антикорупционен ефект.

4. АИКБ остава на принципната си позиция, че държавата трябва да се стреми към консолидиране на бюджетния дефицит и пълно балансиране на публичните финанси, а дори в условията на възходящ икономически цикъл и ускорен икономически растеж бихме подкрепили държавен бюджет с планиран излишък, които да бъде насочен към намаляване на държавния дълг. АИКБ винаги е настоявала бюджетът на Република България да бъде планиран така, че предвидените държавни разходи да бъдат финансирани единствено чрез приходите в него.

5. Политиките, свързани с човешките ресурси, излизат на все по-преден план. Недостигът на кадри за индустрията е основният възпиращ фактор, който препятства ускорения ръст на БВП, както и липсата на умения. България продължава да е на последно място в ЕС по участие в дейностите за учене през целия живот, които включват и професионална квалификация, като средният процент по този показател на ЕС е 11.3 %, а за страната ни е едва 2 на сто. На предпоследно място сме и по цифрова грамотност. Лицата с поне основни умения в областта на цифровите технологии са едва 31% при 54% за ЕС.

Недостигът на трудови ресурси вече оказва натиск върху развитието на българската икономика. Работодателите еднозначно посочват липсата не само на квалифициран, но на какъвто и да е човешки ресурс като основен проблем за започване и развитие на бизнес. Планирането и ефективното изпълнение на адекватни мерки за активиране и включване в пазара на труда на неактивни и продължително безработни лица, както и облекчаване и улесняване на вноса на работна ръка от трети страни ще допринесе за преодоляване на този проблем, за насърчаване на производството и износа и за увеличаване на вътрешното потребление. Справянето с тези проблеми е изключително важно, тъй като България се нуждае от постигането на по-бързи темпове на растеж, за да преодолее стигмата на най-бедната държава в Европа.

Демографските анализи и прогнози показват, че през следващите години трябва да се очаква заетостта да расте с по-бавни темпове. На практика България не разполага с трудов резерв. Това налага формулирането и ефективното провеждане в тясно сътрудничество със социалните партньори на активни политики за насърчаване на заетостта, активиране на неактивни безработни лица, квалификация и преквалификация на работната сила, повишаване на ключовите умения (с акцент върху дигиталните), което изисква предвиждането на съответни средства в държавния бюджет. За поредна година АИКБ настоява за увеличение на средствата за активни политики за насърчаване на заетостта чрез Националния план за действие по заетостта. Драстичното увеличение на минималната работна заплата силно ограничава възможностите за интервенции на пазара на труда чрез мерките и програмите на НПДЗ. Фокусът на средствата от държавния бюджет, насочени към увеличение на заетостта и намаляване на безработицата, трябва да е насочен към квалификация и преквалификация на работната сила, включително на заетите за увеличаване на производителността им.

Резултатите от анкетата на АИКБ показват, че 52 % от членовете ни обмислят през 2024 г. да намалят броя на заетите в предприятията си, а 29 % от тях възнамеряват да запазят броя на работниците/служителите. Всеки втори анкетиран член на АИКБ смята, че през 2024 г. възнагражденията на заетите в компанията им ще се увеличат, а 3-ма от 4-ма анкетирани смятат да намалят или да запазят размера на инвестициите на нивото им от 2023 г. Това е сериозен сигнал, че за да успеят да преодолеят нарастващите дефицити и диспропорции в пазара на труда, значителна част от мениджърите са склонни да финансират текущи оперативни разходи вместо инвестиции в технологии и оборудване, а това, съчетано с непрекъснатото икономически несъразмерно и необосновано нарастване на МРЗ, крие съществен риск от тенденция за намаляване на конкурентоспособността на предприятията в средносрочен и дългосрочен план и в крайна сметка до декапитализация на компаниите в България.

АИКБ смята, че трябва да бъдат предприети редица мерки за увеличаване на човешките ресурси в трудоспособна възраст, които да са насочени в 2 посоки: на първо място - реформа в пенсионната система и ускоряване на темпа на нарастване на пенсионната възраст за мъжете и жените и на второ място - облекчаване на административните процедури за внос на работна ръка от трети страни.

В същото време намаляващото и застаряващо население на България поставя под риск пенсионната система и ако не бъдат осъществени необходимите реформи, тя е заплашена от финансов колапс. Необходимо е поетапно развитие на капиталовия стълб на пенсионната система, така че в дългосрочен период той да бъде капитализиран и да замести в по-голяма степен разходопокривния стълб, каквато беше и идеята на пенсионната реформа от 2000 година, която беше изоставена през 2005 г.

АИКБ възразява и не приема разпоредбата на чл. 244 н Кодекса на труда относно въвеждане на механизъм за определяне на минималната работна заплата. Въведеният механизъм противоречи на  Конвенция № 131 на Международната организация на труда (МОТ) и на Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз от 19 октомври 2022 година. За незаконосъобразния български нормативен акт ние сме сезирали МОТ и ЕК.

АИКБ настоява за нов подход при определянето на минималната работна заплата за страната – минималните месечни работни заплати и минималното заплащане за час да се определят чрез бипартитно колективно договаряне между браншовите (отрасловите) работодателски и синдикални организации. Договарянето да се извършва по икономически дейности, като по този начин то ще замени договарянето на минималните осигурителни доходи. За минимална работна заплата за страната би трябвало да се приема най-ниската минимална работна заплата от всички бипартитно договорени МРЗ.

Резултатите от анкетата на АИКБ показват, че 3-ма от 5-ма анкетирани членове на АИКБ смятат, че през 2024 г. минималната работна заплата и максималният осигурителен доход за страната не трябва да се променят и да останат съответно 780 лв. и 3 400 лв., един от петима анкетирани смята, че МРЗ трябва да бъде повишена до 933 лв., а максималният осигурителен доход - над 3 400 лв. и също един от петима смята, че МРЗ трябва да бъде повишена, но с по-бавен темп, до нива между 780 и 933 лв.

АИКБ отново се обявява срещу продължаващото вменяване на несвойствени за бизнеса социални разходи, като например:

  • Първите три дни от обезщетенията за временна нетрудоспособност. Всъщност, в редица европейски държави период на изчакване, през който не се дължи обезщетение и България следва също да възприеме тази практика;
  • Платен отпуск за времето на ползване на отпуск по майчинство – АИКБ настоява да се прилага решението на Европейския съд, според което право на платен отпуск има само за периодите, през които е полаган труд;
  • Допълнителното възнаграждение за прослужено време, т. нар. „класове“, определяни административно от МС;
  • МОД и др., за отменянето на които АИКБ отдавна настоява.

АИКБ принципно не подкрепя никакви мерки за повишаване на размера на социалните помощи и обезщетения за здрави хора в работоспособна възраст. Те демотивират работната сила да се включи в пазара на труда, дезактивират и дезинтересират безработните и майките да започнат работа. И това е в момент, в който българският бизнес отчита дефицит и липса на работна ръка. Настояваме за намаляване на времето за престой на безработните лица извън пазара на труда чрез съкращаване на срока и/или размера на обезщетенията.

АИКБ би подкрепила мерки, които да създадат гъвкави условия за полагане на труд, почасова заетост, бърза интеграция на майките след раждане чрез намалено и/или ненормирано работно време, споделено работно място, облекчени условия за дистанционна работа, договор на един работник/служител с няколко работодатели при гъвкаво работно време и т.н.

АИКБ предлага в българското трудово законодателство да бъде въведена мярка за запазване на работните места и заетостта при настъпване на извънредни кризи, ситуации и обстановки подобна на въведените в редица европейски страни мерки (Курцарбайт). Въвеждането на такава мярка в България ще даде предвидимост и сигурност на предприятията, че при настъпване на извънредни, непредвидими, неочаквани събития в икономиката те ще получат необходимата подкрепа, за да запазят работниците/служителите си, а на работниците и служителите, че ще запазят работните си места и доходите.

            АИКБ настоява да бъде прекратена политиката на социално подпомагане „на калпак“. Например: безплатни учебници за учениците от 1 до 12 клас, еднократна помощ за всички ученици от 1, 2, 3, 4 и 8 клас, безплатни детски градини за всички деца, коледни и великденски надбавки за всички пенсионери и т.н. Липсата на диференциация и ясни критерии за идентифициране на нуждаещите се от социална помощ лица създава условие за неефективно и неефикасно разходване на публични ресурси, не намалява, а увеличава неравенствата в обществото и деградира обществените устои. Изследванията показват, че нужда от подпомагане имат около 1/3 от всички подпомагани, което означава, че разходването на средства за останалите 2/3 е чиста форма на прахосничество.

Задържането на пазарните цени и/или субсидирането на потребителските цени на стоки и услуги с цел осигуряване на политически дивиденти и запазване на обществения мир води до изкривяване на пазара и загуба на конкурентоспособност на българската икономика. Примерите за това са множество: пазарът на електроенергия[1] и топлоенергия[2], начинът на формиране на такса битови отпадъци, и т.н. Държавата трябва да осигури пълна либерализация на всички пазари на стоки и услуги, демонополизация и създаване на условия за свободна конкуренция.

Принципната позиция на АИКБ е, че погрешно и икономически необосновано е да се провежда социална политика и чрез намаляване на данъци/данъчни ставки. Публичните ресурси са ограничени и те трябва да се разходват ефективно и ефикасно, а от намелените данъци/данъчни ставки се ползват и субекти, които нямат нужда от социално подпомагане. Например - 100 000 българи са декларирали пред НАП месечни доходи над 5 000 лв., но и те купуват „евтини“ хляб и брашно, необложени с ДДС. АИКБ смята, че данъчните ставки по ЗДДС трябва да се върнат на нивата преди COVID-кризата, а  нуждаещите се социално слаби граждани трябва да бъдат подпомогнати от системата на социалното подпомагане. В тази връзка подкрепяме отпадането на намалената ставка по ЗДДС на доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, като и на услуги за използване на спортни съоръжения. Тази мярка изигра своята роля в периода на ограничаване на стопанската дейност заради пандемията COVID-19. Три години по-късно и двата сектора са се възстановили и регистрират рекордни приходи от продажби и печалби, тъй като потребителското търсене надхвърли предкризисните нива. В същото време тези браншове остават сред първенците по „сиви“ практики и избягване на данъчно облагане. Намалените ставки по ДДС увеличават данъчните измами и намаляват приходите в държавния бюджет.

6. Реформата в сферата на професионалното и висшето образование е изключително спешна потребност.

България се нуждае от кадри с добро образование по търсените от работодателите професии. От една страна, все още сме свидетели на занижено качество на професионалното обучение и недобро покритие на дуалната система на обучение, а от друга -  системата на висшето образование „произвежда“ редица кадри с квалификация, която не е търсена от пазара на труда и “свръхквалифицирани“ кадри с висше образование работят на работни места, които имат по-ниски образователни и квалификационни изисквания, което води до загуба на обществен ресурс.

Дори и веднага да влязат в сила всички искани от АИКБ промени в областта на системата на образованието, то резултат би бил видим най-рано след пет години. Реформите в сферата на образованието са бавни и частични. Липсва цялостна и добре осмислена реформа, която вече е закъсняла и крайно належаща, поради това АИКБ настоява за предвиждане на съответните средства и механизми в Бюджет - 2024 за:

  • Промяна на системата на финансиране на средното и висшето образование, като се преосмисли правилото „парите следват ученика/студента“. Налице е огромен дисбаланс в качеството на българските училища. Правилото доведе до намаляване на грамотността сред учениците с цел привличане на повече деца и тяхното задържане заради възможността за получаване на повече средства. Това намалява драстично качеството на образование - факт, който се доказа и от постигнатия среден резултат на задължителната матура по български език и литература - добър 3,93. Като този резултат спада ежегодно. Както и от получените резултати от международното оценяване на учениците на ОИСР PISA, като след 2012 г. се наблюдава устойчиво понижение на средните резултати на българските ученици по всички критерии средно с 19 т. ;
  • Промени в модела на разработване на държавния план-прием с цел ориентирането му към търсени на пазара на труда професии и специалности;
  • Въвеждане на мерки за преодоляването на т. н. „образователна бедност“, с която се характеризират по-отдалечените и слабо развити региони в страната. България е страната, в която учениците с неблагоприятен социално-икономически статус най-често са концентрирани в училища, в които нямат съученици с високи образователни постижения. Това, съчетано с останалите форми на академична сегрегация и с голямата хетерогенност в характеристиките на отделните училища по отношение на качеството, е предпоставка за голямата разлика в резултатите на отделните групи ученици и за силното проявление на феномена „образователна бедност“;
  • Спешно реформиране на системата на дуално обучение чрез промени в нормативната уредба с цел премахване на идентифицираните проблеми и насърчаване на работодателите за включване в нея чрез въвеждане на данъчни облекчения. Въвеждане на опростени и приложими на практика договори за обучение чрез работа;
  • Засилване на работата със семействата и децата от ранна възраст за привличане на техния интерес към технически и природо-математически специалности – включително посредством извънкласни кръжочни и други форми;
  • Съкращаване на срока на средното образование до 11 клас посредством оптимизиране на учебните програми и премахването на ненужно дългите летни ваканции;
  • Въвеждане на задължителна лятна практика за учениците от 8 до 11 клас, особено на тези, включени в професионално образование;
  • Укрепване на системата на кариерно ориентиране чрез възстановяване и засилване на капацитета на Центровете за кариерно ориентиране, създадени по проект „Система за кариерно ориентиране в училищното образование“, менторство и наставничество;
  • Изграждане на платформа за набиране за средното професионално образование с модул за проследяване на реализацията на завършващите и с Рейтинг на средните професионални и профилирани училища подобно на рейтинговата система за висше образование;
  • Разработване съвместно със социалните партньори на Национална програма за привличане, обучение и повишаване на квалификацията на учители по професионално образование и обучение в отделните населени места според нуждите на пазара на труда от конкретни специалисти;
  • Осъвременяване на учебните програми и съкращаване на обучението по остарели и ненужни учебни дисциплини, както и намаляване на срока на обучение в бакалавърска степен до 3 години, при запазване на размера на финансирането;
  • Съобразяване на държавния план-прием във висшето образование с броя на завършващите средно образование, като броят на откритите места за студенти е до 50% от общия брой завършващи;
  • Промяна на процедурата за избор на ректори на висшите училища;
  • Засилване на ролята на Съветите на настоятелите към ВУ чрез делегиране на повече права и задължения и ясно уреждане на отношенията между тях и ректорите;
  • Развитие на Рейтинговата система на висшите училища чрез преосмисляне на част от индикаторите, касаещи пазара на труда, и реално въвеждане и изпълнение на Националната карта за висше образование;
  • Въвеждане на дуалната система на обучение във висшето образование.

7. АИКБ отново препоръчва преструктурирането и редуцирането на бюджетите на министерствата и ведомствата.

Продължава негативната практика да се удовлетворяват исканията на нереформирани сектори за повишаване на бюджетите им без ясна визия и заявки за предстоящи реформи. Трябва да бъде направен функционален анализ и да се предприемат мерки за закриване на държавни структури с отпаднали, дублирани или затихващи функции. Увеличаването на издръжката на министерствата и ведомствата е без ясна визия за реформи и не съответства на заявеното от българското правителство намерение за съкращаване на държавната администрация чрез централизация на еднотипови и дублирани административни дейности, както и за възлагане на административни дейности с цел финансова оптимизация и подобряване на качеството на услугите.

АИКБ смята, че следващите години са подходящ момент за реформа в държавната администрация и за съкращаване на човешки ресурси, заети в държавния апарат. В период на прекомерни държавни дефицити и необходимост от спешна оптимизация на бюджетните разходи и в който във всички сектори на бизнеса се отчита дефицит и липса на кадри, освободените от държавната администрация служители ще бъдат наети от реалния сектор, което ще подкрепи българския бизнес, ще облекчи държавния бюджет и няма да се отрази на нивото на безработицата в страната.

8. АИКБ отбелязва, че за поредна година внедряването на електронни услуги и създаването на функциониращо електронно управление драматично закъсняват.

АИКБ настоява да бъдат свързани основните бази данни в България, така че да обменят данни, с оглед ефективното прилагане на практика на ЗЕУ. Да бъде наложено държавната администрация да спазва законовите разпоредби и да не изисква от граждани или юридически лица повторно данни, които вече притежава или вече са предоставени в друга държавна администрация. Настояваме за задълбочаване на формулирането и финансирането на политики за въвеждането на електронно правосъдие, електронно здравеопазване и т.н., както и за изпълнението на „пътната карта“ с фиксирани в нея конкретни дейности, изпълнители, отговорни институции и срокове за реализирането им.

АИКБ отново отчаяно настоява за изграждане на единна входна точка за подаване на годишните финансови отчети (ЕВТ). Повече от 10 години поради липса на координация и компетентност в държавните институции се отлага въвеждането на ЕВТ, което поражда административна тежест за стотици хиляди микро-, малки и средни предприятия в България.

Несъмнено внедряването на електронни услуги и създаването на функциониращо електронно правителство ще намали административната тежест на бизнеса и гражданите, ще ограничи корупцията и ще намали персонала в държавната администрация. Цели, които всяко правителство си поставя при изготвянето на държавния бюджет за следващата година и които над 30 години не са постигнати.

АИКБ настоява внедряването на електронни услуги и създаването на функциониращо електронно управление да се осъществява на конкурентен принцип и да бъде изоставена порочната практика с „инхаус“ основание дейностите да бъдат пряко възлагани на националния системен интегратор „Информационно обслужване“ АД. Елиминирайки конкурентния пазар при възлагане на поръчки, се създават условия за неефективно разходване на публични ресурси чрез завишени цени на услуги с намалено качество и се създават условия за корупционни практики.

9. АИКБ препоръчва в Бюджет - 2024 да се включат разчети, които недвусмислено да показват развитие и реализация на конкретни реформи в здравноосигурителната система.

Всяка година при разискването на бюджета констатираме, че през последните години българското здравеопазване е неефективно, българската нация застарява и се влошава здравният статус на преобладаващата част от гражданите. АИКБ предупреждава, че увеличаването на разходите за медицински дейности и разходите за медикаменти не заместват реалните инвестиции в превенция и реформа в здравеопазването, нито необходимостта от точно определяне на държавната политика и модела на развитие на здравеопазването. Пледира за модел, при който инвеститорите ще печелят, когато хората не се разболяват и ще се ограничат преразходите на медикаменти и болнична помощ. Настоява за продължаване на тенденцията, започнала от бюджет 2023 г., за промяна в структурата на  плащанията за здравни услуги от НЗОК: повече пари за профилактика и превенция за сметка на лекарствата и болничната помощ и въвеждане на глоба за гражданите, които не се явяват на определените им профилактични прегледи и не извършват превенция на здравето си.

Изказва своята загриженост за продължаващото влошаване на качеството на здравните услуги и за продължаващото изтичане на кадри извън страната.

АИКБ смята, че заплащането на извършените здравни услуги трябва да е функция на резултатите от проведеното лечение. Ефективността и ефикасността на здравноосигурителната система ще се повиши, ако се създаде конкурентна среда и се демонополизира дейността на НЗОК.

АИКБ настоява за изработването на нова национална здравна карта на България, която пропорционално на населението по региони да разпредели и обезпечи необходимите болнични легла. Настоящата здравна карта деформира и дебалансира здравната система, като задължава НЗОК да сключи договор с всяка новооткрита болница, което създава концентрация на неизползваеми болнични легла и специалисти в определени градове и съответно липса на достъп до болнични грижи в други населени места.

АИКБ нееднократно е предупреждавала за нереалистично високия брой на пенсиите по инвалидност и отново апелира за предприемане на решителни действия. Настоява за продължаване на реформата в медицинската експертиза и експертизата на работоспособността, за да се прекрати източването на средства от НОИ посредством получаване на инвалидни пенсии от работоспособни лица, както и болнични листове от здрави хора.

10. АИКБ се обявява за намаляване на разходите за сектор „Вътрешен ред и сигурност” както като абсолютна стойност, така и като относителен дял спрямо БВП.

Настоява за редукция на бюджетите на първостепенните разпоредители в сектор „Вътрешен ред и сигурност”, предвид неизвършените реформи в сектора, които рефлектират в доказано неефективни и неефикасни разходи.

АИКБ настоява при увеличаване на разходите за отбрана, приоритет да има българската отбранителна промишленост там, където това е възможно, а където не е - да се ползва активно практиката на офсетни поръчки.

 

[1] Чрез ФСЕС за последния ценови период по решение на КЕВР населението на България е субсидирано за цената на електроенергията с 854 млн.лв. и още толкова чрез преференциални цени от АЕЦ и НЕК в микса. Средната прогнозна пазарна цена на електроенергията, търгувана на свободния пазар чрез платформата на БНЕБ „Ден напред“ през последния ценови период, е 256,37 лв., а цената за доставка на електроенергия на регулиран пазар (за населението) е 115.80 лв.

[2] По решение  на КЕВР субсидията за населението на цената на топлинната енергия за последния ценови период от ФСЕС е 1, 104 млрд. лв.

Daily media monitoring

BICA in the media
Important economic and political topics

Topics from the media 01.03.2024 Archive

Top