В писмо до средствата за масова информация Асоциацията на индустриалния капитал в България изрази позиция по Проекта на държавния бюджет на Република България за 2018 г.
Позицията на АИКБ е фокусирана основно върху предвижданите параметри на Бюджет – 2018 и предвидените в него политики на българското правителство и е съобразена с дадените вече препоръки на бизнеса към Бюджет 2018 г. за подобряване на бизнес средата в България.
Според Асоциацията българската икономика е възможно да нарасне през 2018 година между 3,8 и 4,2 %.
Прогнозираният ръст на БВП може да бъде постигнат, а и надхвърлен, ако правителството насочи системни усилия за решаване на основния проблем на бизнеса, възпиращ увеличаването на производството и износа, а именно – липсата на квалифицирани и производителни човешки ресурси. Планирането и ефективното изпълнение на адекватни мерки за активиране и включване в пазара на труда на неактивни и продължително безработни лица, както и облекчаване и улесняване на вноса на работна ръка от трети страни ще допринесе за насърчаване на производството и износа и за увеличаване на вътрешното потребление.
АИКБ одобрява и подкрепя тенденцията за поддържане на нисък дела на средствата, преразпределяни от държавния бюджет, оставайки на позицията, че ограничаването на преразпределението през бюджета е важен стимул за повишаване на ефективността на държавната администрация и има антикорупционен ефект.
АИКБ смята, че държавата трябва да се стреми към пълно балансиране на публичните финанси, а дори в условията на възходящ икономически цикъл и ускорен икономически растеж работодателите биха подкрепили държавен бюджет с планиран излишък, които да бъде насочен към намаляване на държавния дълг.
Работодателите категорично възразяват срещу административното увеличение на минималните осигурителни прагове за 2018 г. с 3,9%, като препоръчват и по-плавно увеличение на минималния осигурителния доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите.
Според АИКБ увеличението на МОД определено от Министъра на труда и социалната политика е без логична икономическа аргументация и с доказано и оценено отрицателно въздействие върху пазара на труда, заетостта, безработицата, несъмнено ще доведе до увеличаване на „сивата икономика“ в трудовите отношения, както и до намаление на нетните доходи на хиляди заети в редица икономически дейности.
АИКБ отбелязва, че внедряването на електронни услуги и създаването на функциониращо електронно правителство драматично закъсняват и че на практика обхватът на електронните услуги е изключително ограничен, въпреки постоянно отделяните средства за целта. АИКБ настоява да бъдат свързани основните бази данни в България, така че да обменят данни, с оглед ефективното прилагане на практика на ЗЕУ, като приветства предприетите действия за отпадане на изискването за свидетелство за съдимост.
Да бъде наложено държавната администрация да спазва законовите разпоредби и да не изисква от граждани или юридически лица повторно данни, които вече притежава или вече са предоставени в друга държавна администрация. Асоциацията настоява за формулиране и финансиране на политики за въвеждането на електронно правосъдие, електронно здравеопазване, цифровизация на кадастъра и т.н., както и за изпълнението на „пътната карта“ с фиксирани в нея конкретни дейности, изпълнители, отговорни институции и срокове за реализирането им.
Според АИКБ несъмнено внедряването на електронни услуги и създаването на функциониращо електронно правителство ще намали административната тежест на бизнеса и гражданите ще ограничи корупцията и ще намали персонала в държавната администрация. Цели, които всяко правителство си поставя при изготвянето на държавния бюджет за следващата година и които вече 27 години не са постигнати.
Цялата позиция може да прочетете тук.
