Политика по човешките ресурси

България по демографски причини губи всяка година около 50 хил. души на пазара на труда. Трябва да се облекчат и опростят процедурите за трудова имиграция в съответствие с добрите европейски практики, разбира се, с приоритет, но не само, на граждани с български произход и завършили в България, а според потребностите на икономиката. Необходимо е и повишаване или премахване на квотата за броя на работници от трети страни в едно предприятие.

  • Образование и квалификация:
    – Повишаване на квалификацията на вече съществуващия персонал, както и на новоприетите работници и служители;
    – Насочване на публичен ресурс за ПОО към предприятията, вместо към ЦПО, несвързани с работодателски организации, предприятия и училища;
    – Мониторинг на механизма за съгласуване на план-приема и предметните области на образование за системата на висшето образование:
  • Осигуряване на условия за функциониране на достъпна и адаптивна към пазара на труда система на професионално образование и обучение чрез развитие на дуалната форма на обучение, насърчаване обучението по технически специалности в системите на средно и висше образование чрез въвеждане на защитени специалности и такива с очакван недостиг на пазара на труда, въвеждане на по-високи коефициенти за издръжката на студентите по технически специалности и на възможности за изцяло безплатно висше обучение по търсени от работодателите специалности, съгласуване на държавния план -прием с работодателите в сферата на средното професионално и висше образование;;
  • Отстояване на позиция за намаляване броя на приеманите за обучение студенти по професии и специалности, за които има ограничено търсене на пазара на труда и приоритетно насърчаване на приема по професии, необходими на фирмите;
  • Насърчаване и разширяване на връзката между браншови камари, сдружения и фирми с висши технически училища за пилотно въвеждане на дуално обучение на бакалаври по най-важните за предприятията специалности;
  • Структуриране на надеждни гаранции за ангажимент за постъпване за определен период на работа в българската икономика на ученици и студенти, които завършват образованието си с финансиране от държавния бюджет (например – за период от 5 години);
    – Активно развиване на модела за партньорство „професионална гимназия-предприятие” съгласно утвърдени практики от Германия, Австрия, Швейцария, включително оценка на реализираните пилотни проекти и разширяване на успешните практики;
    – Актуализация на учебните програми с активно участие на представители на утвърдени предприятия, водещи в своята област, вкл. консултиране на преподаватели, въвеждане на позицията „ментор” или „наставник” от работещите в реалния сектор, привличане на представители на предприятия в процеса на обучение – както в професионалните училища, така и във висшите технически университети;
    – Разработване на програми по аналогия на съществуващата схема „Ново начало – от образование към заетост” на АЗ и ЕСФ, като може да се разшири обхватът на финансиращи партньори – съществува интерес от страна на бизнеса и самостоятелно да финансира такива инициативи;
    – Индивидуални стимули за изграждане на STEM знания и умения по аналогия с добри практики от миналото по примера на ТНТМ;
    – Оценяване и финансиране на учебните заведения според реализацията на подготвените от тях кадри на пазара на труда;
    – Осигуряване на квалифицирани кадри в тясно съответствие с потребностите на бизнеса;
    – Поощряване на интердисциплинарното образование;
    – Ангажиране на кметовете на общини, ръководителите на основните фирми, даващи облика на индустрията в общините, директорите на средните училища, на бюрата по труда и регионалните инспекторати по образование за привеждане на приема по професии и специалности в съответствие с потребностите на пазара на труда, в т.ч.:
  • ограничаване на държавния план-прием на ученици по специалности, за които няма търсене на пазара на труда;
  • оптимизиране на мрежата от професионални гимназии в общините;
  • изготвяне на предложения за най-важните за развитието на бизнеса в общините професии, които да бъдат включвани в списък на защитените професии.

  •  Заетост, доходи, осигуряване и трудово законодателство:
    – Постигане на максимална гъвкавост по отношение работно време, осигурителен стаж, отпуски;
    – Активно и ангажирано участие в работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество по отношение на внесени за обсъждане трудовоправни актове;
    – Реформа на системата на службите по трудова медицина в страната;
    – Реформиране на медицинската и трудовата експертиза;
    – Пълноценна здравна реформа – с посочени източници на финансиране, програмни бюджети, крайни и междинни цели, срокове и отговорности;
    – Ефективен пазар и конкуренция вместо замразяване на цени на лекарства или субсидиране на цени;
    – Работа за постигане на оптимален баланс между равнищата на минималното възнаграждение за труд и на социалните помощи;
    – Политиката в областта на доходите, основана на трипартитно договорени цели, параметри и механизми, следва да е пряко отражение на икономическите резултати и повишената номинална производителност на труда върху заплащането, чрез ежегодно договаряне между работодател и синдикати:
  • Премахването на МОД. Изследванията на АИКБ показват недвусмислено, че минималните осигурителни доходи/прагове (МОД) вече са изиграли ролята си и практиката около тях отразява предимно негативно на икономиката и политиката по заетостта;
  • Премахване на административното определяне на МРЗ и въвеждане на пряко договаряне на МРЗ по браншове или икономически дейности между синдикати и работодатели, отчитайки и регионални специфики. Механизъм за обективно, а не административно определяне на минималната работна заплата;
  • Премахване на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (т.нар. „класове“);
    – Проучване на подходи, принципи и нови форми на въздействие за определяне на трудовите възнаграждения, успешно прилагани в други страни;
    – Стимулиране на доброволното договаряне на браншово ниво на мерки за ограничаване или преодоляване на нелоялната конкуренция;
    – Фокусиране на социалното подпомагане върху наистина социално слабите – това са хора едновременно с ниски доходи и безимотни – това отговаря както на принципа за справедливост, така и на концепцията за ефективно управление на оскъден финансов ресурс – мисли първо за малките и слабите;
    – По-ефективно разходване на социалните фондове чрез ограничаване на ранното пенсиониране, преразглеждане на категоризацията и обхвата на категорийни стимули в държавната сфера, в частност – военни, служители към МВР и други специализирани силови ведомства и категорично прекратяване на злоупотребите с инвалидни пенсии и болнични;
    – Прекратяване на резките и несъгласувани действия при провеждане на пенсионната реформа и продължаването й в дух на консенсус със социалните партньори за осигуряване на реално действаща и ефективна тристълбова пенсионна система. Бъдещи промени в начина на формиране на пенсиите да бъдат съобразени с индивидуалния принос към пенсионноосигурителната система.


  •   Достъп на чуждестранни кадри до пазара на труда
    – Насърчаване на инвестиционната имиграция. Насърчаване на инвестиционната миграция чрез приетите в ЕС правила и осигуряване реален контрол на направените инвестиции чрез Агенцията за инвестиции. За организиране на предложенията за инвестиционна миграция, които се внасят, да се лицензират утвърдени фирми, които притежават опит и атестации за подобна дейност.
    – Улесняване на достъпа до българския пазар на труда на чуждестранни кадри. Да се подготвят предложения по вноса на работна ръка за фирмите в България като:

    • се промени Закона за трудова миграция и трудова мобилност (ЗТМТМ) и условията за издаване на Единно разрешение за пребиваване и работа (ЕРПР) като се намали броя на изискваните документи и ограниченията за броя на заетите лица и се даде право на работодателя и местното управление (кмет, областен управител), да издават разрешението за работа и последващо утвърждаване от другите държавни органи. По този начин ще се намали значително срока от заявяване до реално започване на работа. Тази практика е възприета като целесъобразна в редица страни от ЕС.
    • Да се предвидят съответните промени както в ЗТМТМ и Закона за чужденците в Р. България (ЗЧРБ), които да облекчат възможността за привличане на работна ръка от чужбина, както и премахване ограниченията за броя на тази работна ръка за МСП.
    • ЕРПР да бъде опростено и да се премахнат различните изисквания за начина на приемане на документи, в т.ч. приемане на документи по електронен път от оторизирана организация в чужбина.

  • Политика в областта на културата. Насърчаване на развитието на културата посредством целеви инвестиции и подкрепа, развитие на детския потенциал и творчество, интегриране на образованието и културата, насърчаване на книгоиздаването и книгоразпространението.

Ежедневен медиен мониторинг

АИКБ в медиите
Важни обществено-икономически и политически теми

Теми от медиите 14.06.2024 Архив

Присъединете се към АИКБ

Заявка за членство
Top