Интервю с председателя на УС на АИКБ Васил Велев в предаването „Неделя 150“ по програма „Хоризонт“ на БНР (05.06.2022 г.)

Както знаем, правителството предлага пакет от антикризисни мерки. Предстои актуализация на бюджета, където те би трябвало да бъдат имплементирани. Въпросът е, обаче, дали са удовлетворени от тях работодателските организации, които са сред най-важните субекти в българското общество.

Васил Велев, председател на УС на АИКБ, коментира темата в специално интервю за предаването „Неделя 150“ по програма „Хоризонт“ на Българското национално радио (БНР) на 5-ти юни 2022 г. Следва пълният текст на интервюто:

„Вече има по-конкретни текстове, тъй като е представен и проектът за актуализация на бюджета. Всъщност, на трите бюджета. Има повече конкретика. Но предложеното не ни удовлетворява. Нека да обясним защо.

Идеята на тази актуализация първоначално беше да се направят анализи за няколко месеца, които да позволят да се започнат реформи и те да бъдат заложени в актуализацията на бюджета. Но този план се преформатира в друг план: антикризисни мерки. Тоест, няма да правим реформи, а ще има анти-кризисни мерки. Въпросът е каква е кризата, обаче. Защото и в новата прогноза се предвижда ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 2,9% – малко повече, отколкото ЕК предвижда за нас. Тя предвижда 2,1% за годината. Тоест, това е ръст на БВП, не е криза. В какво се състои тогава кризата? В огромната инфлация. Тя към м. април е 14,4% на годишна база, според статистиката ни. Според прогнозите и на правителството, и на Брюксел, за цялата година към предишната година ще бъде 11,9% при 6,1% за еврозоната, прогнозирано. Тоест това, срещу което се борим, е високата инфлация, която обезценява спестяванията и текущите доходи на хората, намалява покупателната им способност.

И как се борим срещу това… Основната, първата, главна, решаваща причина за този скок на цените е скокът на цените на електроенергията. Ние как борим този скок? В предлаганите мерки всъщност няма нито ред, нито запис за това, което се договорихме с правителството: от 1-ви юли да има средносрочна, трайна, установена програма за компенсиране на тези свръхвисоки цени на енергията. Което за България – подчертавам, повтарям за енти път е лесно, тъй като нашите суровини са запазили цените си и ние по тази причина, в резултат на свързаността ни с останалите страни и високите цени на международните пазари на електроенергия, формираме огромни печалби, които ЕК нарича „неочаквани печалби“ в електроенергийните дружества.

Относно правителствената програмата за компенсации: има решение за м. май и юни, но в актуализацията на бюджета няма заложен механизъм за продължаване и средства, съответно, като приход и разход на Фонда за сигурност на електроенергийната система. Нас ни притеснява, че не е разписано това нещо – и по този начин не е гарантирано. Има внесен един проектозакон за изменение на Закона за енергетиката, в който също са достатъчно общи текстовете, така че да няма гаранции, че това ще се реализира.

В същото време се изсипват близо 2 милиарда като повече разходи, 1,973 млрд., които са абсолютно нефокусирани. Те не са насочени към най-нуждаещите се, а в почти всички случаи – към всички. Но има още скрити 5 млрд., които са скрити като субсидия за всички, а не само за нуждаещите се, в проекта за решение на КЕВР. Там с един милиард се субсидира парното, но пак (забележете) на всички, а не само на тези, които имат затруднения да го плащат. И с още 4,2 млрд. се субсидира електроенергията – отново за всички, а не само за нуждаещите се, като по този начин се минира възможността икономиката у нас да работи на конкурентни цени.

Ние не искаме по-добри условия от тези, при които работят нашите конкуренти в другите европейски страни. Но в проекта за решение на КЕВР се субсидират всички – и тези, които имат нужда, и които нямат, с което се насърчава пилеенето на енергия и средства. Тази субсидия най-накрая я плащат работещите хора в предприятията, в заводите, във фабриките, защото техният ток е скъп, предприятията стават неконкурентоспособни… а колкото повече пари се плащат за ток, толкова по-малко пари остават за заплати и за тяхното увеличение. Тоест, евтиният ток на хората с възможности, евтиното парно на софиянци, го плащат работещите хора в заводите. Няма как с това да се съгласим.

Акцизът за електроенергия е 2 лв. на мегаватчас. Прогнозната пазарна цена е 431 лв. плюс още 105 лв. мрежови такси за малкия бизнес на ниско напрежение. Колко станаха – 536 лв. При такава цена 2 лв. е по-малко от половин процент, то не се усеща. Толкова е малко, че е безсмислено да се занимаваме с това. По подобен начин стои и въпросът с акциза върху природния газ. А ДДС-то за бизнеса, който е регистриран по ДДС, е неутрална мярка. Тя не води до намаляване на разхода в крайна сметка. Докато мярката за 25 ст. на литър е отново за гражданите, но не и за бизнеса – и то пак за всички граждани. Не само за тези, които имат затруднения. Същото е и с ДДС-то за хляба. То изобщо ако доведе до намаляване на цените – защо пак да се намаляват цените за всички, а не само за тези, които имат проблем? Отново е пилеене на средства.

Антикризисните мерки трябва да удрят по причината за високата инфлация, за да я ограничат. И ако може – да я стопират и върнат. А това става лесно чрез компенсиране на високите цени на електроенергията. За природния газ е по-трудно, тъй като ние сме вносители на този газ и парите заминават навън. Но електроенергията си я произвеждаме сами. Нещо повече, ние изнасяме от порядъка на 20% от производството си навън, от което много добре печелим допълнително.

С всичките тези средства, разликата между прогнозната пазарна цена, между тази сума, която се взема от пазара и себестойността на енергията, са милиарди левове. Само за сравнение, КЕВР ичислява 61 лв. (закръглявам) като себестойност, с нормативна рентабилност включена даже, на АЕЦ „Козлодуй“ за мегаватчас. А прогнозната пазарна цена е 431 лв. Това е за целия годишен ценови период. Е, като извадим 61 от 431 се получават 370 лв. на мегаватчас печалба в АЕЦ „Козлодуй“. Сега го умножете по 15 теравата, за да получите каква би била печалбата на АЕЦ „Козлодуй“ годишно, ако тя продава всичко на пазара – 5 милиарда и половина!

Част от тия милиарди отиват за субсидиране на тока за бита, защото за него цената, на която НЕК продава на ЕРП-тата е 82 лв. Тоест, на пазара е 431 лв., а за бита – 82, като тази субсидия е за всички – и за тези, които имат проблем, хората с по-малки доходи, но и за други, които си топлят с тази енергия басейните. Затова ние казваме, че тези мерки са нефокусирани. Те удрят по икономиката като я правят неконкурентоспособна и извличат ликвидност от нея, а тези пари щедро ги раздават на всички, „на калпак“, а не фокусирано на тези, които имат проблеми.

Цените на електроенергията се повишиха три пъти и половина, а след компенсацията са 2 пъти по-високи, отколкото миналата година. Тоест, след компенсацията цените на електроенергията на свободния пазар, за предприятията са 2 пъти по-високи от миналогодишните. Тази инфлация, това повишаване на цените прави инфлацията до момента. Тя даже… това покачване на цените не е приключило, тъй като инфлацията при цени на производител, промишлената инфлация, е 40%, не е 14%. Предприятията помежду си продават полуготови изделия, суровини и т.н. с 40% средно на по-високи цени, отколкото миналата година през април. И ако не се компенсира това три пъти и половина, близо четири пъти увеличение на цената, поне до два пъти, както беше до момента, то ще имаме още по 2 умножено това, което виждате.

Компенсиране на високите цени на електроенергията е и първата, и втората, и третата мярка – три пъти, за да стане ясно колко е важно. Това ще доведе до спиране на обедняването, защото тази висока инфлация води до там, че със същите пари хората могат да си купят по-малко неща – както с текущите заплати, така и със спестените в банките 100 млрд. Те тези 100 млрд. вече са 85, 15 млрд. са заминали, инфлацията ги е изтрила. И ако не вземем тези мерки, за които настояваме, ще стане така, че след още няколко месеца ще се изтрият още 10-на млрд.

Ако наистина искаме да имаме диверсификация, не трябва да изключваме доставчици на газ, а трябва да присъединяваме нови. Те да се конкурират помежду си и да получим по-добра цена… Просто трябваше да направим плащанията по начина, по който те предложиха. И нещо повече – ние този договор го имаме, той не е прекратен по взаимно съгласие или по някакъв друг начин, който да не води до неустойки. А в този договор има клауза „вземи или плати“. Това, което не сме взели, все едно дължим да го платим – 80% или 70% от него, в медиите има различни числа. Тоест ние стотици милиони може да се окаже, че трябва да плащаме през м. декември, без да сме потребили този газ – ако не го потребим в следващата половин година. Така че, това не е толкова безобидно. И да се отказваме сами от още един източник, при условие, че няма такава забрана на европейско равнище, доставките на газ от „Газпром“ не са включени в никакъв забранителен списък.

Самият факт, че Германия, Франция и Италия, трите най-големи държави в Европа, продължават да доставят газ от „Газпром“, говори за друго. Просто трябваше да се открият две сметки. Нашите ангажименти приключват с превода на долари по доларовата ни сметка (нашият договор е в долари). Оттам насетне те си правят арбитража, превалутират и заверяват сметката на „Газпром експорт“ с рубли. Единствената разлика е, че докато не пристигнат рублите в „Газпром експорт“, не се смята, че стоката е сменила собствеността си. И това е ясно защо е направено – за да не могат по пътя да бъдат блокирани парите и да не стане така, че хем е предадена газта, хем няма пари, които да се ползват срещу това. Какво неясно има?

Продължаваме да получаваме руски газ през Гърция и през други фирми, които оскъпяват доставката на същия този руски газ. Някои хора сигурно получават комисиони за това, което може да е другата причина за станалото, но ние продължаваме да потребяваме руски газ чрез посредници, вместо да го потребяваме директно и на по-добра цена… Тук е много „удобно“, защото са тайни договорите и преписката и няма как да се направи арбитраж на този спор. Но аз Ви давам косвени „улики“, така да се каже – Германия, Франция и Италия продължават да потребяват руски газ. И ще бъде така още дълго време, защото в Европа 40% от потреблението на газ е за сметка на „Газпром“, на Руската федерация. То не може да бъде заменено „от днес за утре“ – може да бъде заменено за няколко години. Ако „спре кранчето“ Европа, сама да си направи това харакири, се предвижда 5% спад на БВП в Германия. Има такива модели, които го показват. Това самоубийство, слава Богу, не си го причинихме. Защото Германия е наш основен икономически партньор, ние изнасяме над 10 млрд. всяка година за Германия. И ако германската индустрия – която е европейският мотор в икономиката спре, ще спрат всички.

Не може да има изгодни дългосрочни договори, без да се направи пазарна манипулация. Този „филм“ го гледахме на 29-ти септември миналата година. АЕЦ „Козлодуй“ изкара на пазара за дългосрочни договори 300 мегавата и ги предложи на половин цена спрямо пазара „ден напред“. Е, дойдоха чужди търговци, дадоха с 20% отгоре, купиха почти всичко и веднага го изнесоха на пазарни цени навън. По този начин АЕЦ „Козлодуй“ пропусна 108 млн. лв. за три месеца само, а ликвидността на пазара „ден напред“ се понижи, тъй като тези количества заминаха в чужбина. Това ли го искаме, и то в по-голям мащаб?

Дългосрочните договори са били решение преди година и половина, ако са били сключени за 3 години. Няма как сега, при пазар 400-450 лв., да се сключи дългосрочен договор на 150 лв. – това, което искат моите колеги, няколко предприятия. И заблуждават всички със своите щения. Няколко предприятия искат да сключат дългосрочни договори за 150, но на пазар, на който всъщност, за да се явят само те, трябва да се нотифицира такава схема. Ако е отворен и честен пазарът за всички, то някой ще дойде и ще даде 250, а не 150 и ще ги продаде веднага за 400, защото толкова е пазара. И България ще се лиши от тези количества, защото те ще заминат навън, а предприятията от енергетиката ще се лишат от тези печалби, с които да могат да компенсират всички, а не само тези 14 предприятия. Това 1 към 1 го гледахме на 29-ти септември. Защо си го говорим пак? Тоест, ние трябва да изманипулираме пазара – така да направим този търг, че никой в света да не разбере, че сме го изманипулирали и само няколко предприятия да сключат евтини договори, дългосрочни. Няма как да стане това. И колкото по-рано го разберем, толкова по-рано ще спрем да губим време за това.

Това може да стане с нотифицирана схема за държавна помощ на електроинтензивната индустрия. Тоест, прави се критерий коя е електроинтензивна, прави се схема, нотифицира се в Брюксел, и ако се получи съгласие – тогава хикс предприятия, които отговарят на тези критерии, имат право да закупят от АЕЦ „Козлодуй“ – така, както битът се снабдява с 61 лв. на мегаватчас от АЕЦ „Козлодуй“. Нека за предприятията да е 100-120, за да са конкурентни спрямо другите тяхни колеги от същите браншове.

Имаме тристранен съвет във вторник и сме поканени на заседание на Комисията по енергетика в сряда, която ще гледа на първо четене промените в Закона за енергетиката, които да позволят да се съберат такива приходи във Фонда за сигурност на електроенергийната система. Но пак повтарям: бюджетът и решението на КЕВР, което е предложено, всъщност ограничават много силно възможностите за несимволично компенсиране на цените за свободния пазар на електроенергия.

Битът се компенсира – при това за всички, а не само за тези, които имат нужда, с 4,2 млрд. лв. Ако приемем по формулата, която имаме за компенсиране – цената е 431, прогнозната, и над 200 се компенсира с 80%. Т.е. тези 231 лв. по 80% са 185 лв. (закръглявам) на мегаватчас компенсация. Потреблението на свободния пазар е от порядъка на 21 млн. мегаватчаса, 21 тераватчаса. Излиза сметката малко под 4 млрд. – 3 млрд. и 900 млн. Тоест за бита, който потребява 12 тераватчаса, компенсацията е 4,2 млрд., а за икономиката, която потребява 2 пъти повече – 21 тераватчаса, компенсацията би трябвало да е 3 млрд. и 900 млн. В резултат на тази конпенсация икономиката пак ще има 2 пъти по-висока цена, отколкото бита. Това са сметките.“

Интервюто на Явор Стаматов с Васил Велев можете да чуете и от звуковия файл.

Ежедневен медиен мониторинг

АИКБ в медиите
Важни обществено-икономически и политически теми

Теми от медиите 01.03.2024 Архив

Присъединете се към АИКБ

Заявка за членство
Top