Становище на Асоциация на индустриалния капитал в България по проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г.

Асоциацията на индустриалния капитал в България, след като разгледа задълбочено горепосочените законопроекти и отчитайки настоящата икономическа, политическа и здравна действителност в България, както и краткото време и условията, в които са изработени предложените проекти за бюджети, изразява следното становище:

По проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г.

Т. нар. „удължителен закон“ за 2022 г., с който през 2023 г. се прилагат разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. определя два важни условни срока:

1. Удължителният закон действа за срок не по-дълъг от три месеца

и

2. В срок до 4 месеца от изтичането на срока по чл. 79, ал. 4 от Закона за публичните финанси Министерският съвет е длъжен да внесе в Народното събрание законопроекти за държавния бюджет на Република България, за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г.

Двата срока спират да текат от деня на разпускане на Народното събрание до деня на конституиране на следващото Народно събрание.

Тези два условни ограничителни срока определят 10-ти май 2023 г. като крайна дата за внасяне в НС на законопроекти за държавния бюджет на Република България, за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г. и 10 юни 2023 г. като крайна дата за действие на удължителния закон.

Отчитайки, че Законът за държавния бюджет (ДБ) е фундаментална законодателна норма, в която намират отражение възприетите от парламентарното мнозинство и излъченото от него правителство политики в различните сфери на обществено - икономическия живот и по отношение на функционирането на държавния апарат, както и че служебното правителство има ограничен мандат на работа и липса на възможности за предлагане и изпълнение на средносрочни и дългосрочни политики и мерки, смятаме, че служебният министър на финансите подготви единствения възможен проект на държавен бюджет, отразяващ продължаване на действието на политиките и мерките от 2022 г. (приети от 46-то, 47-то и 48-то НС) в пълния им вид. Този подход, приложен при изготвянето на проект на държавен бюджет за 2023 г., резултира в прекомерен бюджетен дефицит в размер на над 11.867 млрд. лева (6,4 на сто от БВП по консолидираната фискална програма (КФП), финансиран с нов държавен дълг (над 13.7 млрд. лв.). Още по-притеснителното е, че актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г., която е в мотивите към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г., планира прекомерност на бюджетния дефицит и следващите две години,  5.2% от БВП за 2024 г. и 4.6% от БВП за 2025 г., както и през следващите няколко години, които дефицити, финансирани с нов държавен дълг, ще доведат през 2025 г. до ръст на държавния дълг до 69.3 млрд. лв.  (33% от БВП) от 36.1 млрд. лв. (21.8% от БВП) в края на 2022 г.

            Такъв държавен бюджет е напълно неприемлив за АИКБ поради факта, че за следващото десетилетие по този показател страната ни ще се отдалечи от декларираната важна цел и основен приоритет– приемане в Еврозоната. Ние убедено сме за спазването на ограниченията на фискалните правила за дефицита по КФП и сме твърдо против планиране на прекомерен бюджетен дефицит.

Приемане на държавен бюджет с планиран бюджетен дефицит в размер на 6.4% е незаконосъобразно действие, нарушаващо българското и европейското законодателство, което е друг аргумент за въздържането ни от подкрепа на законопроекта. Това е пряко неспазване на чл. 25 от Закона за публичните финанси, който определя, че целта на сектор „Държавно управление“ е постигането и/или поддържане на нулево или положително бюджетно салдо, като по изключение допуска дефицит на годишна основа, който не може да надвишава 3 на сто от БВП. Европейският пакт за стабилност и растеж също дефинира цел горна граница на бюджетен дефицит на страните членки – 3% от БВП.

Трябва да подчертаем, че този планиран дефицит е резултат на предизборен политически популизъм и неправилни политически решения, довели до ръст на бюджетните разходи (особено за пенсионни и социални плащания), несъобразен с възможностите на икономиката. На пет поредни парламентарни избори в рамките на две години политическите партии наддаваха за благоразположението на различни социални групи гласоподаватели без оглед на липсата на адекватно дългосрочно финансиране на тези огромни бюджетни разходи със съответни приходи в бюджета.

С разработването на проект на държавен бюджет, отразяващ фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове, предопределящи намалени приходи заради въведени данъчни облекчения и увеличени разходи (особено пенсионни и социални), служебното правителство показва на парламентарно представените политически партии в 49-то Народно събрание (същите участваха и в 46-то, 47-то и 48-то НС) резултата от техните безотговорни предизборни популистки решения, довели до влошаване на фискалната и макроикономическата стабилност на страната и им дава възможност да поправят допуснатите грешки, като предлага набор от мерки с оценен фискален ефект за увеличаване на бюджетните приходи и намаляване или отлагане на бюджетни разходи, с които да се постигне бюджетен дефицит, отговарящ на нормативните изисквания.

АИКБ категорично настоява да бъдат взети мерки за ограничаване на прекомерния бюджетен дефицит, застрашаващ фискалната и макроикономическата стабилност на България и преклузиращ възможността в средносрочен период за членство на страната в Еврозоната.

АИКБ смята основните макроикономически допускания, приети от МФ при изготвянето на проекта за държавен бюджет, за реалистични, дори някой от тях за доста смели, като например ръст на БВП за 2023 г. в размер на 1.8 % и размер на годишна инфлацията от 8.7%. МФ прогнозира най-висок ръст на БВП в сравнение с прогнозите на ЕК, СБ, МВФ и други международни организации и институции. За сравнение прогнозата на БНБ за ръст на българската икономика през 2023 г. е 0.4%. От друга страна, прогнозата на МФ за ниво на инфлацията през 2023 г. е 9-та най-висока прогноза от 10 прогнози на същите организации и институции. Високите стойности на тези два макроикономически показателя (ръст на БВП и ниво на инфлация) предполагат изчисляване на високи бюджетни приходи и поставят под риск изпълнението им, ако прогнозите не се сбъднат.

Въпреки това АИКБ смята, че бюджетните приходи са планирани реалистично и е прекратена дългогодишната практика на планиране на занижени бюджетни приходи, които да се преизпълняват, а формираните в края на годината бюджетни излишъци да бъдат разпределяни непрозрачно.

На следващо място в никакъв случай не трябва да се променя действащият данъчен модел и да се увеличават данъчни ставки. Промяната на данъчен модел трябва да бъде извършена след широк обществен дебат, в който да бъдат оценени преките ползи и вреди от всяко предложение. Увеличение на преки и косвени данъци в период на криза ще доведе до увеличен натиск върху икономическите субекти, ръст на сивата икономика и задълбочаване на рецесията на икономиката. Това ще бъде лош сигнал за инвестиралите в България, както и за потенциалните бъдещи инвеститори.

АИКБ би подкрепила следните мерки за увеличаване на бюджетни приходи и намаляване на бюджетни разходи, които да постигнат заложената цел:

  1. Отмяна на индексация на възнагражденията и разходите за облекло на заетите в органите на съдебната власт и на народните представители – в трудни кризисни времена народните представители трябва да дадат личен пример, лишавайки се от индексация на възнагражденията си и разходите за облекло. Липсата на тази индексация в никакъв случай няма да доведе до бедствено социалното положение на народните представители и съдебните магистрати. (Очакван ефект: - 145 млн. лв.)
  2. Намаляване на разходите за издръжка на държавния апарат – разходите за издръжка растат със 58% спрямо предкризисната 2019 година и с 11%, 356 млн. лв. спрямо предходната 2022 г. (2023 г. - 3547.10; 2022 г. - 3190.30; 2019 г. - 2246.4) Натрупаната за този период инфлация е 30.2%. Предлагаме намаление на разходите за издръжка на държавния апарат до размера на натрупаната инфлация за периода. (Очакван ефект: - 622.3 млн. лв.)
  3. Намаляване на разходите за персонал – дълго отлаганата реформа в държавната администрация, бавното въвеждане на електронни услуги и електронно правителство резултира в свръхразходи за възнаграждения на тази администрация. При ежегодно намаляващ брой на населението в България, които са потребители на публичните услуги, предоставяни от администрацията, броят на същата расте, растат и претенциите и за по-големи възнаграждения. В публичните институции има множество примери за такива с дублирани функции и още повече на такива с раздут щат, голяма част, от който с незаети работни места, което пък е източник за финансиране на т. нар. допълнително материално стимулиране на държавните служители. Средната работна заплата в публичния сектор традиционно изпреварва средната работна заплата в частния сектор, който изработва БВП и внася бюджетните приходи. Разходите за персонал през 2023 г. растат с 43% спрямо размера им през 2020 г., при натрупана за периода инфлация в размер на 25%.  (2023 г. - 10818.8; 2022 г. - 9625.6; 2020 г. -7561.6). Предлагаме намаление на разходите за персонал до нивата им от 2022 г.  (Очакван ефект: - 1 193.2 млн. лв.)
  4. Отмяна на прилагането на намалени ставки по ЗДДС (0% и 9%), отчитайки възражението на Българската асоциация на заведенията, член на АИКБ – намалените ставки по ЗДДС бяха въведени като мярка за борба с икономическите последици от COVID-кризата. Въведеното извънредно положение и негативните последици от ограничителните мерки са в историята. Намалените ставки по ЗДДС оказаха своето благотворно влияние върху засегнатите икономически сектори, но повече година след отмяна на извънредното положение трябва да бъдат отменени и върнати на предходните им нива. (Очакван ефект: - 503.2 млн. лв.)
  5. Определяне на 90 % дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия за 2023 г. – невъзможно е да бъде разпределен 100 % дивидент в полза на държавата от държавните дружества и предприятия. Реализираната печалба често е инвестирана през текущата година в активи и не е налична в пълен размер в бързоликвидни финансови и парични средства. Освен това не е добра практика да се декапитализират държавните дружества и предприятия, като им се изземва собствения капитал и не им се остават възможности за инвестиции и модернизация. Затова трябва да се предвиди буфер в размер на 10%, който да остане на разположението им. (Очакван ефект: - 650.0 млн. лв.)
  6. Отлагане на увеличението на заплатите на педагогическия персонал до 125% от СРЗ за страната за 01.10.2023 г. – политиката за повишаване на привлекателността на учителската професия трябва да бъде продължена и трябва да бъдат мотивирани младите специалисти да започват работа в образователната система като учители, но фискалната и макроикономическата стабилност за държавата е от особено важно значение в дългосрочен план, в т. ч. и за развитието на образователната система на България. Прилагането на политиката заплатите на педагогическия персонал да са 125% от СРЗ за страната доведе до дисбаланс на възнагражденията в образователната система, като има случай, в който учители в селски училища получават по-големи възнаграждения от университетски преподаватели. В настоящата ситуация е допустимо забавяне на темпа на увеличение на заплатите на педагогическия персонал с цел намаляване на бюджетните разходи и консолидация на държавния бюджет. (Очакван ефект: - 349.0 млн. лв.)
  7. Отлагане на индексацията на пенсиите за 01.10.2023 г. – пенсиите на българските пенсионери бяха повишени през 2022 г.  с над 30% на два пъти. Веднъж на 01.07.2022 г. бяха индексирани и беше повишена минималната пенсия до нивото на линията на бедност, при което беше компрометиран пенсионноосигурителният модел на България и 50 % от пенсионерите получават една и съща пенсия без оглед на осигурителния им стаж и приноса им към осигурителната система. И втори път - от 01.10.2022 г. бяха преизчислени с повишаване на индивидуалния коефициент на пенсионерите. Тези неправилни популистки политики доведоха до това, че с пенсията осигурява средно 71% компенсиране на загубения доход от трудово възнаграждение, при 46% за 2021 г. и почти всеки втори доход в България е доход от пенсия.

Разходите за пенсиите от 2019 г. до момента растат с над 90% при 30% инфлация за същия период. Отлагането на индексацията с 12% за три месеца ще подпомогне осигуряването на  фискалната и макроикономическата стабилност на страната, което ще укрепи и пенсионната система, имайки предвид, че 50% от средствата за пенсии идват от субсидии от държавния бюджет. (Очакван ефект: - 547.0 млн. лв.)

  1. Намаляване на размера на капиталовите разходи с 20% - в проекта на държавен бюджет са заложени рекорден размер на капиталовите разходи, 10 105.1 млрд. лв. Това са планирани инвестиции по НПВУ и оперативните програми, финансирани със средства от ЕС, в т. ч. и националното съфинансиране, както и капиталови разходи, финансирани с бюджетни средства. Отчитайки, че до края на годината остават 8 месеца, че през изминалите 4 месеца в условията на липсващ бюджет едва ли са реализирани огромни инвестиции с бюджетни средства (липсва ни информация за изпълнение подобни проекти), както и че традиционно капиталовите разходи не се изпълняват в пълен размер, смятаме, че МФ трябва да поиска от първостепенните разпоредители детайлна информация за проектната инвестиционна готовност и от финансовата сметка за 2023 г. да отпаднат финансирания на проекти, които нямат готовност през настоящата година да изпълнят предвидените инвестиции, да актуват съответните дейности и да разплатят свършената работа. (Очакван ефект: - 2 021.02 млн. лв.)
  2. Намаление на обхвата на получателите на енергийни помощи за домакинствата – в момента поради липса на дефиниция за енергийно бедни, както и поради липса на всеобхватен регистър на всички доходи на физическите лица (облагаеми и необлагаеми) се извършва субсидиране на цената на парно и електрическа енергия за всички битови потребители, в т. ч. на много богати граждани, които нямат нужда от подобна субсидия. Нещо повече - изкривеният модел на предоставяне на субсидиите подпомага повече тези, които потребяват повече, а това са именно по-състоятелните граждани. Нашите изчисления показват, че ако се създадат условия за освобождаване на цените на ток и парно и те да се формират на пазарен принцип, както и ако се диференцират нуждаещите се от подпомагане енергийно бедни българи, то тогава необходимата субсидия ще получат около 30% от битовите потребителите. (Очакван ефект: - 600.00 млн. лв.)
  3. Ограничаване на злоупотребите, свързани с обезщетения за временна нетрудоспособност и обезщетения за безработица – поради липса на адекватен и навременен контрол, а в някои случай с престъпно съдействие на длъжностни лица, ежегодно от бюджета на НОИ се източват около 200 млн. лв., свързани с фалшиви болнични листове и с обезщетения за безработица на безработни лица, имали краткосрочна заетост в друга страна от ЕС и получаващи максимално по размер, определено от закона, обезщетение за безработица. Пресичането на тази схеми ще увеличи свободния ресурс в бюджета на НОИ и нуждата му от финансиране от държавния бюджет. (Очакван ефект: - 200.00 млн. лв.).

Общата сума на предложените 10 мерки за увеличаване на бюджетни приходи и намаляване на бюджетни разходи ще подобрят бюджетното салдо с 6.830 млрд. лв. и ще сведат бюджетния дефицит до 5.065 млрд. лв. (2.75 % от БВП).

По проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г.

АИКБ смята, че през последните години политическите партии, водени от политически популизъм и търсейки бърза и пряка политическа и електорална изгода, приеха решения и извършиха действия и бездействия, които разрушават пенсионноосигурителния модел в България. Предложеният законопроект затвърждава това наше становище - защото предлага продължаване на политики и мерки, които не подкрепяме, като:

•          Запазване на рудимента -  минимални осигурителни доходи, които социалните партньори престанаха да договарят, тъй като нямат практическа стойност и представляват тежест, както и административното им увеличение, като следствие на увеличената минимална работна заплата;

•          Запазването  на допълнителното възнаграждение за прослужено време (класове) – дискриминационно плащане, без аналог в Европа, за частния сектор, определяно административно;

•          Запазването на режима за изплащане на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност - първите 3 дни за сметка на предприятията;

•          Запазването на продължителността на отпуск за бременност и раждане (410 дни) - най-дългият подобен отпуск в Европа и последващ отпуск върху този отпуск за сметка на предприятията;

•          Запазване на увеличения размер на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, което, имайки предвид, че обезщетението е необлагаемо, съответства на брутна работна заплата, по-голяма от средната работна заплата в редица икономически дейности и райони на страната, което демотивира майките да се върнат на работа;

•          Липсата на реформи в медицинската и трудовата експертиза, ограничаващи злоупотребите при отпускането на инвалидни пенсии и интеграцията на хората с увреждания;

•          Запазване на увеличения минимален дневен размер на обезщетението за безработица, което разкъсва връзката с осигурителния принос и допълнително демотивира безработните лица да се върнат на пазара на труда.

Гореописаните политики, провеждани посредством проекта за бюджет, дават основание на АИКБ да откаже подкрепа на проекта на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г.

По проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г.

АИКБ многократно е препоръчвала увеличаване на дела на разходите за превенция и профилактика за сметка на дела на разходите за болнична медицинска помощ и разходите за медикаменти. Винаги сме пледирали за въвеждането на модел, при който стремежът и акцентът е хората да не се разболяват и да се улавят в ранен стадий отклоненията в здравния статус, а не да се печели от лекуване на скъпоструващи тежки заболявания, когато за успешно лечение е станало вече непоправимо късно. Настоявали сме и за въвеждането на интелигентни IT-решения за осъществяване на постоянен контрол на всички нива, разходващи средства в здравната система.

С неудовлетворение констатираме, че допълнителните средства, насочени към функция „Здравеопазване“, отново се насочват основно за лекарствени средства и болнична помощ.

Здравноосигурителната система има спешна нужда от план за развитие, който да обезпечава реализирането на конкретни реформи. Така например увеличаването на дела на средствата за скрининг следва да се извършва на базата на нови, европейски стандарти за профилактични прегледи на населението.

С направените бележки и констатации АИКБ се въздържа от подкрепа за проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г.

В заключение АИКБ се въздържа от подкрепа за Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г. Оставаме на ясна позиция, че Законът за държавния бюджет на Република България трябва да бъде изготвен и внесен от редовно избрано правителство.

Приложение: Таблица с предложения на АИКБ за мерки за увеличаване на бюджетни приходи и намаляване на бюджетни разходи.

Ежедневен медиен мониторинг

АИКБ в медиите
Важни обществено-икономически и политически теми

Теми от медиите 23.05.2024 Архив

Присъединете се към АИКБ

Заявка за членство
Top