14-ия Зелен форум очерта стъпките към промяна в мисленето и действията на бизнес, държава и общество

Зеленият форум на Мениджър бе посветен на инвестициите и устойчивия бизнес. Събитието се проведе на 27 юни в София.


Събитието на списание ,,Мениджър“, посветено на климатичните промени и глобалното затопляне, се проведе за 14-и път в Интер Експо Център на 27 юни в присъствието на специалисти по засегнатите теми в четири панела и хора, които се вълнуват от тях. Зеленият форум започна с видео обръщение на Виргиниюс Синкявичюс, еврокомисар по околната среда, океаните и рибарството. Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) стана част от 14-ия Зелен форум на списание „Мениджър" чрез участието в него на г-жа Мариана Итева – член на УС на АИКБ, регионален директор „Индустриално развитие“ на Веолия за Централна и Източна Европа, член на Съвета на директорите на „Софийска вода“ АД, която допринесе с богатата си експертиза за дикстутиране на актуалните климатични теми.

Първият панел с тема Горещите аспекти на зелената политика събра на едно място министъра на околната среда и водите, Юлиан Попов, Мариана Итева, Веолия,  регионален директор индустриално бизнес развитие - ЦИЕ, заместник-регионален директор - България и член на Съвета на директорите на Софийска вода АД, д-р Румяна Грозева, изпълнителен директор на Агенция за икономическо регионално развитие - Стара Загора, и Руслан Стефанов, главен икономист и програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията. Модератор на дискусията бе Таня Кръстева, главен редактор на списание "Мениджър".


Фотограф: Николай Дойчинов

Участниците се обединиха зад идеята на прогресивната роля на бизнеса в зеления преход, който засяга бъдещите поколения и не би трябвало да се разглежда само като политически казус. Притеснението на Руслан Стефанов е липсата на яснота как ще се осъществи зеленият преход и какво представлява. ,,В България липсва перспективата тези инструменти, които имаме и собствената национална визия, тоест, разбирането за това този преход какво означава - технологично, икономически, кои ще са губещите и печелещите страни и т.н.", допълни той. Д-р Румяна Грозева го подкрепи с отбелязването на неосъзнатостта на хората по отношение на него. Тя призова, че е ,,крайно време да променим отношението към себе си“ и ,,да разберем, че можем да живеем по-чисто, по-качествено, без това да се отрази негативно на стандарта на живот, който имаме. Ние трябва да осъзнаем, че това е за нашето развитие, за наследството, което оставяме след нас включително като начин на мислене и отношение, което имаме като ресурси“. Юлиан Попов допълни за промяната в поведението, мнението и нагласите към зеления преход. ,,Реалните инвестиции трябва да се насочат към такива инициативи, които са бизнес устойчиви и да създадат среда за тази устойчивост“, допълни той. На глобално ниво според Стефанов има разбиране, че човечеството е изправено пред проблемно затопляне на планетата и зеленият преход е опит да предотвратим подобно развитие. Индустриална трансформация има навсякъде по света, но има противоречащи си конфликтни точки. ,,В енергетиката, например, всяко действие за устойчивост има своите разходи и има своите проблеми от гледна точка на сигурност. В България липсва перспективата тези инструменти, които имаме и собствената национална визия, тоест, разбирането за това този преход какво означава - технологично, икономически, кои ще са губещите и печелещите страни и т.н.", посочи Стефанов.
Пример за успешни практики за зелен преход у нас сподели Мариана Итева с Веолия, която е една от компаниите, опериращи у нас, които от създаването си залагат в планирането си енергийна неутралност. По техни разчети около 80% от решенията в практиката им съществуват. Другите 20 са иновативни, които сега се развиват. ,,През 2010 г. придобихме мажоритарен дял в "Софийска вода". Първото нещо, което направихме, е да инвестираме и да планираме енергийна неутралност. Резултатът до днес - в края на 2022 г.  водният цикъл на София от водохващането до вливането на отпадъчните води в р. Искър. Целият този цикъл е 90% енергийно неутрален. Тази енергия ние произвеждаме на място“.  Започнат е още и процес на трансформация на техните ТЕЦ-ове, включително тази в Познан, където само за 3 г. са намалели с 45% въглеродните емисии. Грозева сподели за съществуването на клъстер проекти в Стара Загора. Един от тях е за малка мащабна пилотна водородна долина, която да даде отговорите на предизвикателството Маришкия басейн да се превърне в един от големите водородни хъбове на Европа.

Събитието продължи с интервю на доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопански факултет на СУ "Св. Климент Охридски", с Антония Спасова, прокурист на „Еко Партнърс България“ АД в новия формат FIRESIDE CHAT на тема Разделното събиране на отпадъци – проблеми, предизвикателства и възможности. Според Спасова икономически стимул за системата за разделно събиране като мощен катализатор на този процес е диференцираната такса смет. Тя е справедливия начин за заплащане. ,,Настоящият начин за формиране на такса смет е несправедлив за бизнеса и за гражданите. Смисълът на диференцираната такса смет е всеки да плаща според количеството смесен битов отпадък, който изхвърля – по-малко смесен битов отпадък означава по-малка такса“, обясни тя. Спасова е категорична, че трябва да се работи и в посока на качеството на данните, за да се обхване сивият сектор, които не отчитат опаковки и не изпълняват задълженията си.

Дискусията във втори панел, озаглавен ESG: Устойчивите модели в бизнеса се проведе между Михаела Калайджиева, главен директор “Корпоративна политика”, Yettel, Иван Димитров, главен икономист и портфолио мениджър в ОББ Асет Мениджмънт, Николай Михайлов, мениджър ESG, PwC, и Господин Йовчев, главен оперативен директор и изпълнителен директор на bTV Media Group. Модератор на разговора беше доц. Атанас Георгиев.  
Михаела Калайджиева сподели преживяванията си при въвеждането на ESG политиките в
Yettel. „Изживях три шока. Първият беше по отношение на това колко е всеобхватна темата, вторият беше свързан с цената, а третият за това колко са незначителни индивидуалните усилия“. По думите й темата за ESG може да бъде приета или като императив, или като възможност да трансформираш голям част от бизнеса си. Тя подчертава, че колкото и да е голяма една компания и какъвто и бюджет да използва, винаги стига до момент, в който ефектът е ограничен. Господин Йовчев от своя страна заяви, че ESG не следва да е просто мисия на големите или по-малки бизнеси, а начин на мислене, който да насочим към цялото общество.
Пътят към по-устойчиво поведение не е лесен. Николай Михайлов сподели наблюденията си за развитието на зеленото брандиране през последните 6-7 г. По думите му сега е най-интересният етап от развитието на компаниите. „Те идват при нас не защото им е наложено от регулации, а защото виждат възможност да трансформират бизнеса си по устойчив начин“, обясни той. „Сега вече говорим на ниво оперативни директори, финансови директори и шефове на компании. Те са седнали на една маса заедно с новосформираните екипи за устойчиво развитие, които са направили в последните 1-2 години“, добави Михайлов. По отношение на трендовете на българския финансов пазар има тенденция по-младите поколения да не търсят само висока финансова възвращаемост. Те съобразяват със странични фактори – дали парите им са инвестирани във мръсна индустрия, или не“, отговори Иван Димитров. От своя страна Калайджиева посочи, че усеща едно забързване в усилията да се случат нещата по правилния начин.

Панелът продължи с второ интервю във формата FIRESIDE CHAT на доц. д-р Атанас Георгиев с Диляна Якова, Мениджър „Регулации и устойчиво развитие“ във „Филип Морис България“. Тя сподели за успеха в инвестиране и разработване на нов тип продукти - бездимни тютюневи изделия. „Ние виждаме устойчивото си развитие като възможност за намаляване на негативното външно развитие на компанията върху околната среда, цялото общество и отделните потребители“, добави тя с намерението след 20 г. да заяви успешното изпращане на цигарите в музея.

Трети панел бе трибуна на темата за енергия за бъдещето.  Думата се даде на Красимир Ненов, заместник-министър на енергетиката, Ивайло Георгиев, ръководител Устойчивост, връзки с институциите и комуникации в „Аурубис България“, Ангелин Цачев, изпълнителен директор на Електроенергиен системен оператор (ЕСО), и Борислав Сандов, експерт по устойчиво развитие и опазване на климата. В ролята на модератор влезе Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт. Той рамкира разговора с обобщението за високите цени, които стимулират бизнеса да въвежда иновации. Красимир Ненов увери, че Министерството на енергетиката ще се вслуша в професионалното мнение и препоръки на всички със смислени и компетентни предложения за формиране и провеждане на правилните политики. Той акцентира върху няколко опорни точки в политиките. В областта на енергетиката между първи и второ четене е Закона за изменение и допълнение на Закона за възобновяемите енергийни източници. По отношение на приоритети в електроенергетиката има много теми с висока степен на чувствителност. Министерството на енергетиката е за един интегриран подход и решение за съхранение на дейността на комплекса "Марица-Изток" за организиран и плавен подход. С възможност и перспектива за съхраняване на енергийния профил, като същевременно ще се търсят и варианти за други дейности, базирани на други технологии като например зелен водород, добави той. Според него бурното развитие на ВЕИ предполага развитие и на мрежите. Важен приоритет е и развитието на ядрената енергетика. За предизвикателствата пред общата електроенергийна система Ангелин Цачев очерта 3 модела: изграждането на производствена мощност за собствено потребление, сключване на договор за изкупуване на ел. енергия. Третият е смесен. ,,Има изградени и собствени мощности и подписани дългосрочни договори за изкупуване на енергия", отбеляза той. Допълни, че цялата децентрализация и създаването на множество малки производствени мощности е предизвикателство не само в България, а и в цяла Европа. В България нещата се случват по-бързо отколкото в голяма част от европейските държави. В много от големите страни присъединяването на ВЕИ мощности става в рамките на около 7-8 до 10 години, докато при нас за около 3 до 5 години. Цачев изтъкна, че проблемът не е само в развитието на мрежата, но и в административните тежести, които сме си създали в годините назад. Според него е важно, когато се прави енергийната стратегия, да бъде намерен балансиран енергиен микс между ядрените централи, ВЕИ и балансиращите мощности и производството на зелен водород. ,,Част от енергията на бъдещето е да постигнем чрез нея конкретни цели за декарбонизация“ . Ивайло Георгиев наблегна на  дилемата за внесените емисиите от чужбина чрез електричеството, което се ползва в производството. ,,Електрифицирайте се, за да си намалите емисиите“, посъветва той. Борислав Сандов посочи петте Д-та на енергията на бъдещето: декарбонизацията, децентрализацията (домакинствата ще стават все повече самозадоволяващи своите нужди), демонополизацията (отиваме към либерализиран пазар), диверсификацията (по отношение на източниците на енергия) и дигитализацията, която по думите му, ще се случи в къси срокове.

В четвърти панел Точка на кипене участваха Георги Бърдаров, учен и писател, заместник-декан на Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и ръководител на катедра „Социално-икономическа география“, и Антоанета Йотова, физик-метеоролог със специалност “Климатология”. Таня Кръстева, главен редактор на списание "Мениджър", модерира дискусията.  Антоанета Йотова подчерта важността на разбирането, че климатът е един на планетата – без държавни граници и ограничения от териториално естество. ,,Това означава, че имаме общ проблем и трябва да го разрешаваме съвместно“, добави тя. Бърдаров подкрепи идеята й с позицията си против апокалиптични прогнози, чиято цел е да смачкат духа на хората. „Това не означава, че не трябва да сме алармирани и да се бие камбаната по въпросите, които са най-болезнени в световен и български план“, уточни още. По думите му у нас вече има по-голяма осъзнатост по тези теми. Според него хората на терен трудно осъзнават идеята на зеления преход, защото няма комуникация между държавната власт, местните власти и хората, които ще бъдат засегнати. Никой не говори с тях и не им обяснява какво се случва. Те са скептични към термина „Зелена сделка“, защото смятат, че това ще се направи по корумпиран начин и цената ще бъде платена от хората на място. Бърдаров отбеляза различието в начина на комуникиране на климатичните промени у нас в големите градове и в по-малките селища. Йотова посочи необходимостта от синергия между политиците, които говорят и разбирането на и хората и местните власти. За най-опасни последици от климатичните промени Бърдаров посочи острият недостиг на питейна вода в Африка и повишаването на нивото на световния океан. До 2050 г. се очаква климатичните мигранти да бъдат 250 млн. души. Според него един от основните възможни изходи от тази криза преминава през мащабни инвестиции в икономиката и образованието на Субсахарска Африка. Според него никой вече не може да разсъждава, че проблемите на Африка са само нейни, тъй като те рефлектират върху целия свят. Съответно са необходими глобални решения.

Климатичните промени са водеща тема в дневния ред на правителства и бизнес, които трябва да намалят в следващите десетилетия въглеродния отпечатък и замърсяването на околната среда. Но пътят към климатична неутралност на ЕС до 2050 г. не е лесен.

Как ще се използват инструментите на Зелената сделка, на Плана за възстановяване на практика? Какви ще са възможностите и предизвикателствата пред бизнеса? Какви изводи се направиха след последните енергийни кризи и каква трансформация предстои от тях? Какво е усещането за ефекта на климата сред бизнеса и обществото?

На всички тези въпроси се търси отговор на проведения на 27.06.2023 год. 14-и Зелен форум на списание „Мениджър“.

В специално видео обръщение европейският комисар Виргиниюс Синкявичюс за околната среда, океаните и рибарството очерта възможностите и рисковете пред Европа, която желае да бъде лидер в процеса на зелена трансформация.

Ето, и малко предистория на събитието:

Във форума ще се включат представители на ключовите институции, бизнеса, анализатори и експерти с доказан авторитет, които ще дискутират ключови теми.

Първият панел на събитието – „Горещите аспекти на зелената политика“, ще разгледа какви са възможностите пред България в контекста на Плана за възстановяване и развитие. В него участниците ще коментират ползите и рисковете от зелената трансформация на бизнеса и обществото, както и управлението на ресурсите.

Малките зелени стъпки, които водят към голямата трансформация, ще бъдат обсъдени във втория панел – „ESG: Устойчивите модели в бизнеса“. В него ще бъдат разгледани още новите регулации, начините на адаптиране на бизнеса към тях, както и възможностите за измерване на успеха и управление на риска.

Какви са перспективите пред енергийното преобразяване на България и как страната ни може да се възползва от сътресенията в енергийния сектор, давайки тласък на индустрията си, са темите, които ще бъдат обсъдени в третия панел „Енергия за бъдещето“. Участниците в него ще коментират и последните иновации в енергийния свят, както и потенциалът на водородната икономика.

В четвъртия панел – „Точка на кипене“, ще се проследи какви са сценариите за развитие на климатичните промени. Първопричината за Зелената сделка и зелените политики са климатичните промени, които ни напомнят, че не сме господари на планетата. Участниците ще дискутират какви ще са последиците от тях, кога ще достигнем повратната точка, от която няма връщане назад, можем ли да контролираме климата и как да променим себе си, за да отговорим на новото нормално.

Може да се присъединете към форума за зелени инвестиции и устойчив бизнес и да станете част от общността, която променя лицето на бъдещата икономика. Присъствието е със свободен достъп срещу предварителна регистрация, която можете да направите тук. На страницата на събитието ще получите и повече информация за темите и участниците в дискусиите.

Партньори и спонсори на събитието на списание "Мениджър":

Генерални партньори: VeoliaYettelОББ Асет Мениджмънтphotomate.

Събитието се осъществява със специалната подкрепа на: ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ АД.
Oсновни партньори: AurubisPhillip Morris Bulgaria.

С подкрепата на: PwC.

Институционални партньори са Българска стопанска камараИнститут за енергиен мениджмънтАсоциация на индустриалния капитал в България.

Медийни партньори:  bTV Media Group , BNT

Ежедневен медиен мониторинг

АИКБ в медиите
Важни обществено-икономически и политически теми

Теми от медиите 12.04.2024 Архив

Присъединете се към АИКБ

Заявка за членство
Top