Изображение: BusinessGlobal
ДО
АКАД. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ;
Г-ЖА МАРИЯ ГАБРИЕЛ, ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НСТС;
Г-ЖА ИВАНКА ШАЛАПАТОВА, МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ;
ПРЕДСТАВИТЕЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА СОЦИАЛНИТЕ ПАРТНЬОРИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Относно: Предложение за повишаване на минималната месечна нетна работна заплата в Република България на 933 лева от 1 януари 2024 г.
УВАЖАЕМИ АКАД. ДЕНКОВ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ГАБРИЕЛ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ШАЛАПАТОВА,
УВАЖАЕМИ СОЦИАЛНИ ПАРТНЬОРИ,
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) в качеството си на представителна на национално равнище организация на работодателите изразява своето категорично несъгласие с предложението за увеличаване на минималната месечна работна заплата на 933 лева. Това увеличение се основава на приетите в края на работата на предишното Народно събрание изменения и допълнения в Кодекса на труда, с които беше въведена формула за автоматично изчисляване на минималната работна заплата.
Асоциацията на индустриалния капитал в България призовава правителството и най-вече управляващото мнозинство да преразгледат приетите в края на предишното Народно събрание изменения и допълнения в КТ, довели до вредната за икономиката и необоснована нито с правни, нито с икономически аргументи формула МРЗ = 0,5 х СРЗ. Освен това Кодексът на труда категорично не е мястото, където да се определя по размер минималната работна заплата, още по-малко с формула, нито е издържано с нормативен акт да се обвързват величини като основна МРЗ и брутна СРЗ – нещо, което се признава дори от синдикатите.
На неуместното твърдение, че с въвеждането на формулата МРЗ = 0,5 х СРЗ се „транспонирала“ европейска директива, може да бъде противопоставено това, че Директивата за адекватните работни заплати определя, че при ДОГОВАРЯНЕТО на минималната работна заплата, може да се използва като ориентир (цит. „може да се реферира“) размерът на половината на средната работна заплата. Само че в Директивата неотменно има предвид БРУТНАТА (а не основната) минимална работна заплата, а с изменението в чл. 244 КТ се определя ОСНОВНАТА МРЗ.
В Директивата също така се определя и друг възможен ориентир – 60% от медианната заплата. Изтъкваният у нас несъстоятелен аргумент, че НСИ обявява медианна заплата веднъж на четири години и поради това тази величина е неприложима, не дава отговор каква е пречката НСИ да обявява такава информация толкова често, колкото е необходимо и колкото му бъде вменено в задължение. Същинската причина да не се ползва възможността, предписана от Директивата, а именно медианната заплата, е, че медианната заплата е по-ниска от средната, а това няма да допусне рязък скок на МРЗ.
Накратко: това, което Директивата изисква e:
- договаряне на МРЗ;
- използване на сравними величини – адекватно е
или основна МРЗ да се сравнява с основна СРЗ,
или основна МРЗ + допълнителни възнаграждения с постоянен характер да се сравнява с основна СРЗ + допълнителни възнаграждения с постоянен характер;
- използване като възможен ориентир на медианната заплата.
С изменението в чл. 244 КТ нищо от посоченото не е изпълнено. Това обосновава единствено възможния извод за допуснато сериозно нарушение, а не за транспониране на Директивата за адекватните заплати.
Директивата предписва МРЗ да се ДОГОВАРЯТ колективно, дори се поставят цели - в някакъв обозрим срок 80 на сто от работниците в отделните страни членки на ЕС да попаднат в обхвата на колективни трудови договори. Точно с тази цел на Директивата е свързано и нарочно становище на Икономическия и социален съвет на Република България.
Приемането на формула за МРЗ в Кодекса на труда (!)слага край на всякакво колективно договаряне и социален диалог по този въпрос. Няма причина да се договаря/преговаря. Едно число във формула с един параметър замества договарянето на минималната работна заплата.
Досега минималната работна заплата се определяше с акт на Министерския съвет, а не с колективни преговори. Имаше „конфиденциални“ преговори между правителствата и профсъюзите, които завършваха със сделки в полза на повишаването на МРЗ, в замяна на „съхраняване на социалния мир“. Мнението на третата страна в индустриалните отношения – на работодателите (особено на микро-, малките и средните предприятия) се взимаше общо взето „про форма“ и от учтивост.
Но макар и формално, все пак се провеждаха дискусии, по време на които ако не друго, работодателите поне имаха възможността да защитят гледищата си пред изпълнителната и пред законодателната власт. С приемането на формулата МРЗ = 0,5 х СРЗ се слага кръст на тези формални процедури.
С въвеждането на автоматично определяне на МРЗ по формула, която гарантира постоянното увеличаване на минималната работна заплата, законодателите създадоха мощен инструмент за ДЕмотивация на нискоквалифицираните работници. Докато досега имаше известна мотивация за повишаване на професионалната квалификация или пък за придобиване на някаква професионална квалификация на мястото на пълната липса на такава, сега вече на всички неквалифицирани участници на пазара на труда се заявява официално, че няма смисъл да се натоварват допълнително с учене и практически занятия. Минималната работна заплата расте скокообразно и ще продължава да расте. Всъщност, обективно погледнато, нито МРЗ, нито СРЗ са спрели да растат през тези години, в това число и по време на финансовата криза през 2009 – 2013 година.
АИКБ призовава да се направи добросъвестно проучване, което официално да установи, кои параметри в Република България (не само в социалната политика) са пряка функция на МРЗ. При сегашния стремителен ръст на МРЗ е крайно време подобни корелации да бъдат ликвидирани.
АИКБ призовава също така да се покаже официално по какъв начин се отразява растежът на средния осигурителен доход за сметка на увеличаването на МРЗ върху индивидуалните коефициенти на бъдещите пенсионери, по-точно - върху индивидуалните коефициенти на хората с по-голям принос към осигурителната система, с осигурителен доход около и над средния? Ясно е, че те са функция на средния осигурителен доход и имат лошото качество да намаляват при нарастване на СРЗ. Ясно е и че няма как СРЗ да спре да расте, но няма нужда средната работна заплата да бъде „помпана“ изкуствено с непрекъснатото повишаване на МРЗ.
Ето и ефектите от волунтаристичното увеличаване на минималната работната заплата в числен вид:
Вече беше изтъкнато, че минималната работна заплата (МРЗ) в Република България, заедно със СРЗ не са спирали да растат, дори и през най-тежките времена на финансова криза. Представената по-долу инфографика верифицира и онагледява това твърдение[1].
1. Диаграмата е изработена в редакцията на вестник „Капитал“.
Тук е важно да се подчертае, че след огромния скок, който предстои да направи в съответствие с автоматичната формула, заложена в Кодекса на труда, минималната работна заплата ще бъде 50 на сто само от средната заплата за цялата страна. Когато обаче разгледаме дела на минималната работна заплата (МРЗ) от средната работна заплата (СРЗ) по отрасли, респективно по области ще видим съвсем други стойности.
Тук се налага отново да напомним, че във формулата за МРЗ, залегнала в Кодекса на труда, МРЗ е нетна величина, докато СРЗ е брутна величина. Тъй като мнозина от нашите опоненти твърдят, че това е в реда на нещата и нямало как да се отчете влиянието на допълнителните заплащания в страната – най-вече на допълнителното заплащане за трудов стаж и професионален опит, ще представим дела на МРЗ от СРЗ, изчислен и без и с отчитане на това допълнително заплащане.
Когато не отчитаме въздействието на допълнителното заплащане за трудов стаж и професионален опит, получаваме следния резултат за дела на МРЗ (нетна) от СРЗ (брутна)[2].
[2] Данните са на НСИ, а изчисленията и диаграмата са на ИПИ.
[3] Стойностите в таблицата са по данни на НСИ, а изчисленията са на Института за устойчиво икономическо развитие (ИнУИР).
Виждаме, че в момента проектираната МРЗ е 48 процента от СРЗ и огромната част от заетите в страната ще са в режим, при който МРЗ е от 55 до 78 на сто от СРЗ.
Тук вече сме длъжни да направим важно уточнение. Хората, които работят на минимална работна заплата, НЯМА КАК да имат прекъсване на трудовия си стаж по отношение на получаването на допълнително заплащане за трудов стаж и професионален опит. На тях така наречените в минало „класове“ неминуемо се начисляват. АИКБ твърди, а държавата го е потвърдила в някои свои (наистина второстепенни) документи, че средното допълнително заплащане за трудов стаж и професионален опит е 11 процента.
Затова към горната инфографика добавяме една таблица[3], от която става ясно, че при проектираната МРЗ делът й от СРЗ за страната ще бъде 53,3 %, като делът на МРЗ от СРЗ достига своя максимум при хотелиерите и ресторантьорите, където става 86,6 %. В строителството е 68,8 на сто, а при ВиК, където работодател са държавата и/или общините, делът е 72,2 на сто.
[4] Данните са на НСИ, а изчисленията и диаграмата са на ИПИ.
Срещу всеки отрасъл е посочен броят на заетите в него и от това става ясно, че за значително по-голяма част от заетите у нас размерът на МРЗ ще бъде твърде близо до размера на СРЗ. Това е изключително неблагоприятно и резултат и проява на голяма недалновидност.
Същата процедура е повторена със съотношението МРЗ към СРЗ по области. Там картината е напълно катастрофална – за всичко що е извън столицата София, делът на МРЗ от СРЗ ще бъде доста над 50 на сто. Ето диаграмата, на която делът на МРЗ от СРЗ по области в Република България е даден без отчитане на допълнителното заплащане за трудов стаж и професионален опит[4].
Вижда се, че дори и без отчитането на допълнителното заплащане за трудов стаж и професионален опит, само в столичната област МРЗ е 35 на сто от СРЗ. В останалите области делът на МРЗ от СРЗ без отчитане на допълнителното заплащане за трудов стаж и професионален опит варира от 51 процента в област София и 52 процента във Варненска и Старозагорска област до 71 на сто в Хасковска и Силистренска област; 72 на сто в Благоевградска, Кюстендилска област и Видинска област.
Когато отчетем влиянието на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, се получава същата подредба, но с още по-лоши стойности за делба на минималната от средната работна заплата. Данните са дадени в таблицата по-долу[5].
[5] Стойностите в таблицата са по данни на НСИ, а изчисленията са на Института за устойчиво икономическо развитие (ИнУИР).
Тук освен броят заети по области в абсолютна стойност е даден и процентният дял от броя на заетите по области, но и без това се вижда „самотата“ на столичната област сред всички останали. Докато за Столична област делът на МРЗ от СРЗ е 38,9 %, то за Софийска област е 53,5 %, за Варненска и Старозагорска е 57,7 %, а за Благоевградска, Кюстендилска и Видинска област делът е вече 79,9 %.
Ако се направи сравнение между размера на средния осигурителен доход по икономически дейности, сравнен с размера на минималната месечна работна заплата с отчитане на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, ще получим една крайно изчерпателна картина на пораженията, които ще нанесе увеличаването на минималната месечна нетна работна заплата на 933 лева от 1 януари 2024 година. (Пълните данни са дадени в Приложение № 1, което е неразделна част от това становище).
Размерът на минималната месечна работна заплата с отчитане на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит възлиза на 933 х 1,11 = 1035,63 лева. Направеното сравнение с размера на средния осигурителен доход по икономически дейности (общо 86 позиции), показва, че:
Размерът на минималната месечна работна заплата с отчитане на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит ще се окаже по-висок от средния осигурителен доход за следните икономически дейности:
1.49 – Отглеждане на други животни; разлика -9,91 % (444 заети)
14 без 14.3 – Производство на облекло; разлика -8,46 % (52256 заети)
15 – Обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработвани кожи без косъм; разлика -9,52 % (7608 заети)
16 – Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели; производство на изделия от слама и материали за плетене -11,97 % (13807 заети)
55, 56 – Хотелиерство; Ресторантьорство; разлика -14,26 % (129820 заети)
49,3, 49,4 – Друг пътнически сухопътен транспорт; Товарен автомобилен транспорт и услуги по преместване; разлика -7,59 % (90607 заети)
80 – Дейности по охрана и разследване; разлика -10,97 % (45690 заети)
87, 88 Медико-социални грижи с настаняване; Социална работа без настаняване; разлика -4,11 % (16861 заети)
05, 96, 97 – Ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи; Други персонални услуги; Дейности на домакинства като работодатели; разлика -29,31 % (22992 заети).
От направените сравнения и съответните изчисления се вижда, че размерът на минималната месечна работна заплата с отчитане на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит ще се окаже по-висок от средния осигурителен доход за 380 085 заети по данни, валидни към 18 септември 2023 година. Като се има предвид, че към същата дата, общият брой на заетите в страната е 2 119 567 души, виждаме, че най-тежко ще бъдат засегнати икономически дейности, в които работят 18 % от заетите в страната.
Освен това имаме и списък на икономически дейности, средният осигурителен доход в които незначително ще надвишава (с не повече от 10 %) новата минимална месечна работна заплата при отчитане на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Това са:
01, 03 без 1.49 – Растениевъдство, животновъдство и лов, спомагателни дейности; Рибно стопанство; разлика 3,13 % (64545 заети)
08.11 - Добив на декоративни скални материали; разлика 1,87 % (263 заети)
10.5 – Производство на мляко и млечни продукти; разлика 5,83 % (7307 заети)
10.7 и 10.8 без 10.81 и 10.82 – Производство на хлебни и тестени изделия; Производство на други хранителни продукти; разлика 1,58 % (31759 заети)
41, 42 без 42.11 и 42.22, 43 – Строителство на сгради; Строителство на съоръжения; Специализирани строителни дейности; разлика 0,33 % (136100 заети)
79 – Туристическа, агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации; разлика 9,88 % (8215 заети)
… - Централен кооперативен съюз; разлика 6,31 % (3389 заети)
Тук пък виждаме, че общият брой на заетите, които работят в икономически дейности, където размерът на минималната месечна работна заплата с отчитане на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит ще се окаже незначително по-нисък (до 10 %) от средния осигурителен доход, възлиза на 251 578 души. Това са 12 % от заетите в страната към 18 септември 2023 година.
Или общо - най-неблагоприятното въздействие на повишаването на минималната месечна работна заплата от 1 януари 2024 година ще бъде усетено в икономически дейности, където работят 18 + 12 = 30 % от заетите в страната. Това е изключително тревожен показател и ние апелираме към Министерския съвет и към народните представители да помислят още веднъж преди да дадат ход на планираното повишение.
В заключение трябва да се подчертае, че определянето на минималната работна заплата чрез формула от вида МРЗ = 0,5 х СРЗ е неправилно, като тази грешка е заредена с висок риск за последващите ефекти върху икономиката. Разбира се, в момента всички се успокояват с това, че при настоящият дефицит на работна сила няма как да очакваме някакво отражение на повишаването на МРЗ върху заетостта, респективно върху безработицата, но това не бива да успокоява никого. Просто в момента в икономиката се навива пружината на натрупването на рискове. Какъв ще бъде резултатът ще разберем, когато пружината се скъса.
АИКБ не смята, че има смисъл да се дискутира върху някакво „усъвършенстване“ на формулата за определяне на минималната работна заплата. Тя просто трябва да бъде отхвърлена и изоставена, като колкото по-бързо стане това – толкова по-добре. Тук няма да се впускаме в анализи на вината на социалните партньори, които проиграха възможността да създадат работещ механизъм за договаряне на минималната работна заплата.
Този неуспех има изключително негативно отражение върху състоянието на индустриалните отношения, а вече и пряко върху бизнес средата в страната. Затова поне грешката с приемането на автоматична формула за определяне на минималната работна заплата (МРЗ) трябва да бъде поправена колкото се може по-бързо.
Към настоящето становище прилагаме:
Приложение № 1. Размери на средния осигурителен доход по икономически дейности, сравнени с размера на минималната месечна работна заплата с отчитане на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
С УВАЖЕНИЕ,
ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА
АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ
КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ
