Изх. № 239/24.09.2024 г.
ДО
Г-ЖА АННА АЛЕКСАНДРОВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО КОНСТИТУЦИОННИ И ПРАВНИ ВЪПРОСИ ПРИ 50-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. Общ проект, изготвен от Комисията по конституционни и правни въпроси, въз основа на приетите на първо гласуване на 14 август 2024 г. законопроекти с вносители Анна Александрова и група народни представители от 30 юли 2024 г. и Министерският съвет, от 2 август 2024 г., приет на второ гласуване на 11 септември 2024 г.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО АЛЕКСАНДРОВА,
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) разгледа горепосочения законопроект и изразява позиция против приетите с § 2, т. 2 досежно чл. 36 Закона за адвокатурата и § 10, т.1 досежно чл. 29 ГПК, както и другите изменения, свързани с правния режим на особените представители.
Дейността на адвокатурата съгласно чл. 134 от Конституцията на Република България се изразява в подпомагане на гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Същевременно възлагането на органи на адвокатурата – адвокатските съвети – да определят особените представители и възнаграждението им е в нарушение на забраната на чл. 101, параграф 1 от ДФЕС, който забранява всички споразумения между предприятия, решения, взети от сдружения на предприятия, или съгласувани практики, които засягат търговията между държавите от ЕС, които биха могли да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията.
Предлаганото изменение не е съобразено с тълкуването, дадено от Съда на ЕС, по две преюдициални запитвания от България (през 2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и през 2024 г. по дело С-438/22). С решението от 25.01.2024 г. по д. 438/2022 г. СЕС директно указва, че при определянето на минимални възнаграждения от колективен орган, състоящ се от адвокати, е налице нарушение на чл. 101 ДФЕС. Такова хоризонтално ценообразуване е много вероятно да има негативни последици за цената, качеството и количеството на услугата, така че за целите на прилагането на чл. 101 ДФЕС не е необходимо дори да се изследват и доказват последиците за пазара.
Предоставянето на адвокатските съвети на правото в началото на производството по делото да определят възнаграждението на особения представител и предвиденото право на определения адвокат да откаже да участва в производството при намаляване на възнаграждението от съда, сериозно застрашава интересите на кредиторите - ищци. Те могат да се окажат обвързани от прекомерно по размер възнаграждение, което следва да внесат в началото на процеса, защото при оспорване и отказ на адвоката производството не може да се развие. Създава се и опасност от сериозно накърняване на масата на несъстоятелността.
С предлаганите изменения не се предвижда съществуването на правила, по които да се избират особените представители от съответния адвокатски съвет.
Налице е и празнота по отношение на последиците от евентуален отказ на особения представител да участва или да продължи да участва в делото, което ще наруши правата както на ответника, така и на ищеца.
В заключение – въпреки че целите на вносителите в голяма част могат да бъдат споделени, то предложеният законопроект по-скоро може да създаде, отколкото да разреши проблеми, поради което призоваваме народните представители да не упражнят правото си на повторно приемане на спорната част от законопроекта.
С УВАЖЕНИЕ,
ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ
