Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ)

Следва пълният текст на позицията на АИКБ от 21.02.2025 г. по проектите на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г., Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. и Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г.

---

1. Бюджетна консолидация и стабилност: Очаква се намаляване на бюджетния дефицит, като за сектор „Държавно управление“ дефицитът на касова основа се прогнозира да бъде 2,9% от БВП през 2025 г., 2,2% - за 2026 г., 4,1% - за 2027 г. и да спадне до 1,9% през 2028 г. Временното влошаване на дефицита по начислена основа, причинено от придобиването на военни активи, е оценено на 0,5% през 2025 г. и 1,6% през 2027 г. Изключвайки тези разходи, дефицитът се стабилизира около 2,4% от БВП за 2025 г. и 2,5% за 2027 г. Бюджетното салдо по КФП показва дефицит в диапазона от 2,2% до 3,0% от БВП през периода 2025-2028 г., с постепенно намаление до 2,2% през 2028 г.
2. Намаление на текущите разходи: Предлага се намаление с 10% на текущите разходи, без самостоятелните бюджети и делегираните държавни дейности, което ще доведе до спестявания в размер на 283,8 млн. лв.
3. Промени в ДДС ставките: Възстановяване на стандартната ставка от 20% по ДДС за ресторанти, хляб и брашно, както и отпадане на намалената ставка за туристически услуги и спортни съоръжения, очаква се това да стимулира приходите.
4. Развитие на тол системата: Очаквани допълнителни приходи от ТОЛ системата – 211,2 млн. лв. през 2025 г. и 56,1 млн. лв. през 2026 г., съответно с покачване на таксите за тежкотоварни превозни средства, което цели по-ефективно поддържане и модернизация на транспортната инфраструктура.
5. Очаквано възстановяване на цените на винетките: Връщането им към нивата отпреди пандемията ще донесе допълнителни приходи от 12,4 млн. лв. през 2025 г.
6. Усъвършенстване на данъчното законодателство: Промени в свързаните с трансферно ценообразуване и сделки между свързани лица ще съответстват на международните стандарти на ОИСР, което ще повиши данъчната прозрачност и ефективност.
7. Подкрепа за културния сектор: За делегираните държавни дейности в културата е предвидено увеличение от 50 млн. лв., което ще подкрепи растежа на минималната работна заплата и осигуряването на финансови средства за музеи, галерии и библиотеки. Бихме подкрепили  планиране на допълнителни средства в бюджет 2025 година във връзка с възникналата необходимост от модернизиране на българските музеи и започналото осъвременяване на част от експозициите им, както и увеличаване на разходите за читалищата и техния съюз.
8. Интеграция в еврозоната: Индикативната адаптирана капиталова вноска на България в Европейския механизъм за стабилност, която възлиза на обща стойност 1 110,0 млн. лв., ще бъде дължима на равни годишни вноски през първите пет години след присъединяването на България към еврозоната. При допускане, че България ще въведе еврото през 2026 г., са предвидени по 222,0 млн. лв. на година за периода 2026-2028 г. Тази заявка в ССБП за 2025 г. е важна за ангажимента на правителството за действия в посока ускорено приемане на страната в Еврозоната.
9. Капиталови разходи: Значително увеличение в капиталови разходи за 2025 г. до 13 852,9 млн. лв. спрямо изпълнението за 2024 г. от 6 705,4 млн. лв. Публичните инвестиционни разходи са важни за икономическия растеж не само за текущата година, но дават ефект в повишение на растежа и през следващите няколко години. Затова е необходимо да се развие и подкрепи изграждането на капацитет за изпълнение на заложените в бюджета капиталови разходи.

1. Средносрочно прогнозиране на бюджетни дефицити: Бюджетните дефицити през години на икономически растеж не са приемливи, особено когато те се дължат основно на разходи за заплати и пенсии, а не на капиталови разходи и инвестиции. Такъв подход е неустойчив и може да доведе до крах на публичните финанси. Необходимо е да се предлагат балансирани бюджети, за да не обременяваме бъдещите поколения с дългове. Отговорното управление на бюджетните ресурси е ключово за дългосрочната икономическа стабилност и устойчиво развитие
2. Увеличени разходи за персонал в публичния сектор:

3. Увеличение на осигурителната вноска: Считано от 1 януари 2027 г., ще се увеличи осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 1 процентен пункт и от 1 януари 2028 г. ще се увеличи с 2 процентни пункта, което е неприемливо. Отново сметката за неразумната фискална политика на управляващите политици ще бъде платена от българските работници от реалния сектор.
4. Повишаване на преразпределителната роля на държавата: Прогнозираното общо ниво на приходите за периода 2025-2028 г. е в диапазона 40,0 – 41,9% от БВП. Подобно увеличение се наблюдава и при разходите, които се очаква да са в диапазона 44,9 - 42,4% от БВП.
5. Нереалистични данъчно-осигурителни приходи: Прогнозираният ръст на данъчно-осигурителните приходи е 12 143 млн. лв., което представлява увеличение от 20,7%.

6. Нарастващ държавен дълг: Предвижда се държавният дълг да нарасне до 59,7 млрд. лв. (27,7% от БВП) през 2025 г., 70,5 млрд. лв. (31,0% от БВП) през 2026 г., 79,5 млрд. лв. (33,5% от БВП) през 2027 г. и 87,0 млрд. лв. (35,2% от БВП) през 2028 г. Такова увеличение на дълга предизвиква тревога относно дългосрочната фискална устойчивост.
7. Растящо ниво на държавногарантирания дълг: Към 31 декември 2024 г. държавногарантираният дълг достигна 1,7 млрд. лв. (при 1,6 млрд. лв. към края на 2023 г.), с намаляващо съотношение спрямо БВП – 0,8% спрямо 0,9% от предходната година. Планират се нови държавни гаранции, включително до 6,8 млрд. лв.

8. Високи лихвени разходи: Лихвените разходи за обслужването на дълга през 2024 г. нараснаха до 953,3 млн. лв. (830,9 млн. лв. по външния дълг и 122,4 млн. лв. по вътрешния). За периода 2025-2028 г. се очаква да се запази тенденцията за нарастване на лихвените разходи, достигайки до 3 324.4 млн. лв. през 2028 г. - 1,3% от прогнозния БВП за 2028 г.
9. Увеличение на минималната работна заплата: Увеличението на минималната работна заплата от 933 лв. на 1 077 лв. от 1 януари 2025 г. – ефект в разходите - увеличение 283,3 млн. лв.. Груба грешка при прилагане на съответната директива и закон, довела до 67% съотношение на основна минимална към основна средна заплата, при търсен резултат до 50%.

• за 2025 г. – 1 927,7 млн. лв.;
• за 2026 г. – 828,5 млн. лв.;
• за 2027 г. – 1 181,8 млн. лв.;
• за 2028 г. – 1 166,5 млн. лв.

1. Запазват се размерите на осигурителните вноски за фонд „Пенсии” и фонд „Пенсии за лицата по чл. 69” на ДОО през 2025 г. на нивото от 2024 г. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица;
2. В сравнение със ЗБДОО за 2024 г. е планирано увеличение на трансфера от централния бюджет за покриване на недостига от средства с 669,9 млн. лв. Като процент от общите разходи на ДОО трансферът за покриване на недостига ще намалее от 45,3% през 2024 г. до 42,7% през 2025 г. Трансферите от централния бюджет – 12 751,5 млн. лв. (за пенсии и добавки към тях, и парични обезщетения и помощи за сметка на държавния бюджет – 678 млн. лв. и за покриване на недостига от средства – 12 173,5 млн. лв.);
3. Повишават се изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за работещите при условията на трета категория труд, както и минималната възраст за пенсиониране на лицата по чл. 69, чл. 69а и чл. 69б от КСО;
4. През 2025 г. максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3 400 лв.;
5. Запазва се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица - 18,00 лв., както и максималният дневен размер – 107,14 лв.;
6. Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни и размерът на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст – 780 лв.;
7. Запазва се периодът от два месеца на изплащане на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), както и размерът на обезщетението – 780 лв.;
8. Запазва се периодът, доходът за който се взема предвид при изчисляване размерите на паричните обезщетения – 18 календарни месеца за паричните обезщетения при временна неработоспособност, а за бременност и раждане и безработица – 24 месеца;
9. Запазва се въведения от м. август 2024 г. нов ред за изчисляване на паричните обезщетения за безработица на лица с придобит осигурителен стаж по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. При определяне на размера на обезщетението на посочените лица следва да се вземат предвид доходите, получавани от тях по време на последната им работа, както и всички доходи в България за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването им;

1. Минималната работна заплата за страната се увеличава от 933 лв. на 1 077 лв. месечно, считано от 1 януари 2025 г.;
2. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 933 лв. на 1 077 лв., считано от 1 април 2025 г.;
3. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава от 3 750 лв. на 4 130 лв., считано от 1 април 2025 г.;
4. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и свързаните с нея минимални размери на пенсиите за трудова дейност се увеличават, считано от 1 юли 2025 г. с 8,6%;
5. Ръст на броя на новоотпуснатите пенсии за инвалидност, както и на разходите на държавното обществено осигуряване. С ПМС № 13 за изменение и допълнение на Наредбата за медицинската експертиза (обн. ДВ, бр. 10 от 31.01.2023 г.) е променена Методиката за определяне на трайно намалената работоспособност. Преди промяната на Методиката основното правило при определяне на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане при множество увреждания е да се вземе най-високия процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане, а останалите проценти, които съответстват на съпътстващите увреждания, да не се вземат предвид. След промяната на методиката общият процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като към най-високия процент на най-тежкото увреждане се прибавят 20% от сбора на процентите на всички съпътстващи увреждания;
6. Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2025 г. се предвижда да достигне 975.18 лв. Номиналното нарастване е 10.4 на сто при среден размер от 883,14 лв. в ЗБДОО за 2024 г. Очаква се реален ръст на пенсиите от 7.8 на сто през 2025 г., при прогнозирана стойност на средногодишната инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени от 2,4 на сто за 2025 г. Брутният коефициент на заместване на дохода за 2025 г. се очаква да бъде 53,6 на сто, а нетният коефициент на заместване се очаква да достигне 69 на сто. Всичко това изпреварва с много развитието на икономиката, съответното равнище на доходите от труд в икономиката и възможностите на бюджета;
7. Разходът за пенсии през 2025 г. се очаква да бъде около 11,2 % от прогнозния БВП за същата година, което е рекордно ниво;
8. Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО – първите два работни дни се изплащат от осигурителя, а от 3-тия ден на настъпване на временната неработоспособност – от ДОО.

1. „Замразяване“ на възнагражденията в публичния сектор през 2025 г.: В последните три години (2022-2024 г.) средната работна заплата в публичния сектор се е увеличила с 32%, докато инфлацията за същия период е 25,1%, което означава, че заплатите се увеличават реално. При предвидена инфлация от 2,4% за 2025 г., реалното нарастване на заплатите ще се запази. Освен това средната нетна заплата в публичния сектор е с 26% по-висока от тази в частния сектор, който генерира приходите за държавния бюджет.
2. „Замразяване“ на пенсиите през 2025 г.: В периода 2022-2024 г. средната пенсия е нараснала с 70,6%, а минималната пенсия с 57% при инфлация от 25,1%. Това показва реално увеличение на пенсиите. При очаквана инфлация от 2,4% за 2025 г. реалното увеличение на пенсиите ще се запази. Към момента нетният коефициент на заместване се доближава до 70%, докато средното ниво в Европа е 60%, което предполага необходимостта от стабилност и разумно управление на пенсионния фонд.
3. Отмяна на автоматичното обвързване на трудовите възнаграждения със средната заплата: Регламентите, които обвързват увеличенията в заплатите в секторите „Отбрана и сигурност“, „Правосъдие“ и „Висше образование“ със средната работна заплата, не отчитат реалните нужди и постигнатите резултати. Повишаването на заплатите води до увеличаване на средната заплата, създавайки самоцелно нарастване. Тези сектори се превръщат в „глезените деца“ на обществото.
4. Коректно изчисляване на заплатите: Ако формулите за изчисляване на заплатите в публичния сектор се базират на средната заплата, е необходимо да се приложи коректна зависимост – изчисляване на брутна заплата от брутна или основна заплата от основна, за да се избегнат изкривявания и натрупвания в изчислените нови размери на възнагражденията.
5. Административна реформа: Закриване на ведомства и служби с отпаднала необходимост или дублиращи се функции. Оптимизация на състава в министерства, ведомства и служби, както и закриване на незаети повече от две години щатни бройки. Тази реформа ще доведе до ефективно използване на ресурсите и по-добро управление на държавната администрация. Бюджетите на реформираните държавни служби да се запазят, като реализираните икономии да се насочат изцяло в увеличаване на възнагражденията на персонала.
6. Промяна в осигурителните правила: Служителите в публичния сектор, които в момента са 100% осигурени за сметка на държавата, да започнат сами да внасят осигурителни вноски по същия начин и в същото съотношение, както правят работниците и служителите в частния сектор. Това би осигурило по-справедливо разпределение на осигурителната тежест и премахване на дискриминационното третиране на различните работници и служители.
7. Премахване на COVID добавките към пенсиите: Тези добавки, които бяха въведени като временна мярка за справяне с последиците от пандемията, следва да бъдат премахнати, като се възстанови нормалната структура на пенсионните плащания.