Има пробив, но не и финално споразумение между синдикати и работодатели за формулата, по която да се изчислява минималната работна заплата. Социалните партньори постигнаха съгласие за това по какви индикатори да се определя тя. Това са Индекс на цените от малката потребителска кошница, брутна медианна работна заплата, брутна средна работна заплата и брутна добавена стойност на един зает за последните 10 години. Какво обаче трябва да бъде договорено на утрешната поредна среща и ще бъде ли постигнат компромис – тази тема коментира в студиото на БТВ Добрин Иванов, изпълнителен заместник-председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
„Тези критерии за тест за адекватност са ябълката на раздора“.
Той определи преговорите като напреднали, но подчерта, че най-важният спор все още не е решен. По думите му европейската директива предвижда две отделни процедури – едната за определянето на размера на минималната работна заплата, а другата за оценката на нейната адекватност. „Ние веднъж договаряме размери по години и на определен период оценяваме дали този механизъм, по който определяме размера, е адекватен на икономическите условия.“ Именно при този тест за адекватност остава големият спор. „И именно тези критерии за тест за адекватност, тези референтни стойности, са ябълката на раздора и там е нещо, за което нямаме все още постигнато съгласие. Всяка страна има своето предложение и своята позиция.“
Работодателите настояват при сравненията да се използват съпоставими величини. „Ние искаме в теста за адекватност, ако се влиза в отношения, които сравняват минималната работна заплата със средна или с медианна, да се сравняват с равними величини, т.е. брутна с брутна, нетна с нетна, основна с основна.“ „Издръжката на живота“ – голямата червена линия. Една от най-сериозните точки на разминаване е предложението на синдикатите в теста за адекватност да бъде включена и издръжката на живота.
Добрин Иванов има сериозни резерви към включването на издръжката на живота. „Ние не можем да приемем издръжката на живота поради няколко факта.“ Той обясни, че работодателите не са убедени в методологията, по която тя трябва да бъде изчислявана. „Ние не сме наясно каква е методологията за изчислението на тази издръжка на живота, какво се включва в нея. Все още нямаме официална методология, която да е утвърдена от Националния статистически институт.“
Той допълни: „Не смятаме, че е коректно да вземаме предвид в изчисленията стойност от КНСБ, защото там наистина има пристрастие и имаме сериозни резерви по отношение на методологията, която използва КНСБ.“
Добрин Иванов посочи, че за работодателите приемливият диапазон е по-нисък. „За нас е приемлив механизмът, който определя диапазон за договаряне между 620 и 667, по наше изчисление, или 670.“ Той посочи и конкретна ориентировъчна стойност, която според работодателите би била обоснована. „За нас е приемливо увеличение на минималната работна заплата, което компенсира, което запазва нейната покупателна способност. Това означава около 5% ръст.“
По думите му това би довело до минимална заплата в размер на около 645-650 евро. „Ако няма договореност между социалните партньори, където все пак се дава предимство на договорното начало, правителството има правомощия да определи размер на минималната работна заплата, отново в същия диапазон, който са се договаряли социалните партньори.“
Според него новият механизъм ще даде повече предвидимост и на работниците, и на бизнеса. „Това ще даде предвидимост за работниците по отношение на техните доходи за следващата година и за работодателите по отношение на разходите им за труд за следващата година.“
Повече по темата вижте тук.
