Във връзка със свиканото на 14 септември 2026 г. извънредно заседание на НСТС Асоциация на индустриалния капитал в България изразява становища по проектите, включени за обсъждане в дневния ред както следва:
1. По Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 52-654-01-97, внесен от Свилен Трифонов и група народни представители на 16.07.2026 г.
Асоциация на индустриалния капитал в България подкрепя този законопроект.
Споделяме мотивите на вносителите и смятаме, че се осигурява по-адекватното прилагане на правна възможност за полагане на труд от непълнолетни граждани, която е от полза както и за двете страни в трудовото правоотношение, също и за развитие на конкурентна икономика, основана на динамичните потребности на пазара на труда.
От гледна точка на работодателите в условията на констатиран недостиг на работници и свързаната с това необходимост от попълване на пазара на труда при използване на наличните възможности, смятаме, че предлаганата със законопроекта промяна съкращава администрирането на процеса и създава по-съвременен подход от действащата редакция за гарантирането на интересите на страните.
Подчертаваме, че предложената промяна не премахва специалната закрила на непълнолетните работници и служители. Запазват се изискванията за медицинска годност, ограниченията относно характера и условията на труда, специалният режим на работното време и контролните правомощия на Инспекцията по труда. Променя се единствено административният механизъм като предварителният разрешителен режим се заменя с уведомителен. Според АИКБ закрилата на непълнолетните следва да се осигурява чрез ясни материални изисквания и ефективен контрол, а не чрез административно разрешение за възникване на всяко отделно трудово правоотношение.
Приемаме и предложения подход детайлното уреждане на промяната, касаеща се до допускане до трудова заетост на лица от 16 до 18 годишна възраст да се извърши чрез съвместна наредба, издавана от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването. Подзаконовата уредба следва да предвиди уведомяването да бъде изцяло електронно и максимално опростено и не следва да въвежда срокове за изчакване, допълнителни съгласувания или прекомерни документални изисквания, защото така уведомителния режим ще се превърне отново в разрешителен.
2. По Законопроект за допълнение на Кодекса на труда, № 52-654-01-114, внесен от Галя Василева и група народни представители.
Асоциация на индустриалния капитал в България не подкрепя този законопроект.
Асоциация на индустриалния капитал в България споделя целта на законопроекта за закрила на майчинството, бащинството и осиновяването, но не споделяме предложения законодателен способ за нейното постигане. Според нас той нарушава основната логика на срочното трудово правоотношение и създава повече проблеми, отколкото решава.
Срочният трудов договор се отличава от безсрочния именно по това, че неговото прекратяване е свързано с настъпването на предварително определено обективно събитие като изтичане на уговорения срок, завършване на определената работа или завръщане на замествания работник или служител. Предложението тези обективно настъпили основания да не пораждат предвиденото от закона действие до приключване на съответния отпуск размива същностното разграничение между срочното и безсрочното трудово правоотношение и променя последиците на вече договорени от страните условия.
Особено ясно несъответствието се проявява при договорите за заместване и при договорите до завършване на определена работа. Ако заместваният работник се е върнал на работа или работата, за чието извършване е сключен договорът, е приключила, обективната причина за съществуването на срочното правоотношение вече е отпаднала. Законът не следва фиктивно да поддържа трудово правоотношение след отпадането на самото основание, поради което то е възникнало.
Принудителното продължаване на частноправен договор след настъпване на уговореното основание за неговото прекратяване не е правилен способ за подкрепа на доходите на родителя след прекратяването на срочното трудово правоотношение. Социалният и демографският риск е обществен риск и когато е необходимо допълнително гарантиране на дохода, то следва да бъде осигурено чрез общественото осигуряване и социалната политика, а не чрез изменение със закон на предварително договорения срок на конкретно трудово правоотношение.
Допълнително основание за възражение поражда предвиденото прилагане на новата норма и към заварени трудови правоотношения. Страните са сключили тези договори при действаща нормативна уредба и при предварително определени условия за тяхното прекратяване и предлаганата законодателна промяна ще измени тези условия. Това без съмнение засяга правната сигурност и предвидимостта на трудовите отношения.
3. По Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на линията на бедност за страната от 1 януари 2027 г., внесен от министъра на труда и социалната политика.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) подкрепя предложения от Министерския съвет на Република България размер на линията на бедност.
Смятаме, че при ясната регламентация и наличието на прецизна методика за определяне на линията на бедност, единственият въпрос, на който трябва да отговорят представителните на национално равнище организации на социалните партньори е - спазена ли е методиката при формулирането на предложението за размера на линията на бедност за 2027 година?
Според нас методиката е спазена и съответства на резултатите от хармонизираното европейско изследване „Статистика на доходите и условията на живот“ (EU-SILC), провеждано в България от Националния статистически институт съгласно европейската методология.
Смятаме, че няма никакво правно основание размерът на линията на бедност за 2027 година да се определя по друг начин, освен по досега регламентираната и утвърдена методика. Ние не можем да приемем да се правят изменения в методиката в навечерието на определянето на размера на линията на бедност.
Целият текст на становището четете тук.
