Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) разгледа проектите на Закона за държавния бюджет на Република България, Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. и внесе своите становища в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
По отношение на държавния бюджет АИКБ счита, че „проектът не предлага достатъчно решителна фискална консолидация и не съдържа необходимата дълбочина на структурни реформи. Дефицит от 5,7% от БВП през 2026 г. е прекомерен.“ Асоциацията подчертава, че „дефицит от 3% от БВП не трябва да се превръща в нормално състояние на публичните финанси. Това трябва да е максимално допустима граница, а не цел на бюджетната политика.“
„АИКБ счита, че България няма нужда от промяна на данъчния модел, за да събира повече приходи. Настоящата данъчна система е едно от конкурентните предимства на българската икономика. Тя е сравнително проста, предвидима, с широка база и относително ниски разходи за администриране, добре приета и изпълнявана от страна на бизнеса и гражданите.” — Пълен текст на становището.
По отношение на бюджета на НЗОК АИКБ констатира, че „бюджетът на НЗОК за 2026 г. не променя структурата на финансиране. Болничната помощ и лекарствата формират 74,5% от всички здравноосигурителни плащания, а от допълнителните 412,3 млн. евро в бюджета за 2026 г. 340,7 млн. евро отново отиват към тези две направления разходи. Това е над 82% от целия допълнителен ресурс, т.е. структурният дисбаланс се задълбочава.“ АИКБ настоява за „реформа в здравната система, която се стреми хората да не се разболяват, заболяванията да се откриват рано и да се лекуват навреме, а не публичният ресурс да се концентрира предимно върху скъпоструващо лечение на тежки заболявания, когато често вече е късно за постигане на оптимален резултат.“ — Пълен текст на становището.
По отношение на бюджета на ДОО АИКБ счита, че „проектът на ЗБДОО за 2026 г. не съдържа реформа, а предимно продължава действащите механизми.“ Асоциацията категорично не подкрепя „предложеното увеличение на минималните осигурителни доходи по икономически дейности и квалификационни групи професии“ и посочва, че „минималните осигурителни доходи са архаичен инструмент, който следва да бъде постепенно премахнат, а не разширяван и увеличаван.“ Настоява се за цялостна пенсионна реформа, която да възстанови „връзката между осигурителен принос, права и размер на получаваните плащания.“ — Пълен текст на становището.
